Прóграмéн месец Юли-Август,
в който това което препрограмирам отеква във вечността!
„Въпреки,
че нашия мозък е неизследвана територия и е нашия „храм на знанието“ то е превърнато отдавна в
почивна станция с невъзпитани посетители. Не, че го ползваме защото не искаме,
а защото за да се използва целия капацитет се иска усилие, а не да си се носим
по течението!!!“
Много пъти съм се питал дали не
възможността да организира човек собственото си време, не му докарва 100%
повече стрес будейки се чрез часовникова аларма, от колкото ако спи спокойно,
тялото му е отпуснато и всичко е добре смазана машина. Разчетено и организирано
и малко на по-късен етап през деня чрез осъзнатостта за планирането на всеки
миг...решен да създава, да твори и разпръсква, го прави с радост, усмивка и
трепет!
Кое можем да изключим от живота си, алармата
или да премахнем часовника-като понятие будещо ни сутрин? Може да не махаме
нищо от никъде, но можем да добави няколко кратки стъпки в ежедневния си живот
и просто да се препрограмираме да ставаме „на време“ според нуждите и
представите за време! Няма нужда да философтсваме кое е първото „яйцето или
кокошката“ или „чашата е на половина пълна или на половина празна“. Според мен
е нужно да знаем, че вместо външна подкрепа, не би ли било по-добре всеки един
от нас да се уповава на вътрешната си увереност...интуиция и препрограмиране!
През последните две години до днес се
докоснах до няколко красиви модула за обучение и
наистина разсъждавах върху
следното:
„Аз ли търся програмите или те
сами ме намират, за да ми помагат в процеса на творческите кръгове?!“
Харесвами, че се докоснах до Йога и по специално до релаксацията ѝ!
Много пъти съм се питал, защо я нямаше още когато бях дете в детската градина
за да я заучаваме „на шега“ и всички да се докосваме до нея без да скърбим
после за изгубеното време в празнота и кухи спомени, с които се натъкваме на
фалш още от тогава! Благодарение на релаксацията сега правя цели процедури и
дори направо заспивам в тях след това...позволявам си го когато съм си в
леглото с огромна радост! После попаднах на няколко ключови книги на Пол Маккена и там видях още няколко
хубави проекции кое и как да се прави и да помага. Както казва мои познат-през
времето съм разбрал, че има много неща, които работят, а другите са просто
въздух под налягане лишени дори от практичната сила, накланяща везните към
стимула на човека да действа! Прекрасно е наистина човек да „загуби“ времето си
поне в пробването на следа от дадена програма, от колкото само да подскача от
цвят на цвят и да парадира с прочетените книги. А когато дойде време да обясни
с практичност и може би придобити умения от прекараното време със смисъл, се
оказва, че той не може да направи нищо. Защо, по дяволите тогава само
„блещите“, че четете, а нищо не се случва във скапания ви живот?! Барем да
имаше полза от изгубеното време... но това си е ваш проблем, не мой! Моят се
разреши-намерих това което ми трябва и просто го правя!
После дойде Ho’oponopono, Рейки, Принципът и Силва метод... все в
разгара на пожара в мен и непреклонното намиране и овладяване на вътрешната
стихия, която имам, а не ползвах по
предназначение на 100%! Предпочитам да съм сърдечен човек/пациент на Земята/,
от колкото да съм „сърдечен пациент“ в някое кардиологично крило в някоя
болница заради това, че не харесвам, не обичам, мразя и ненавиждам
действителността, хората, храната, себе си и т.н... И да виня някой за това, че
не си е мръднал пръста да ми покаже, или каже как да се науча... Не нямам време
за обвинения... Оправяйте се! Аз намерих начин! Търсете и вие! Не трябва да се живее в
сянката на собственото разрушение...(вярно е на думи е лесно)!
Така
се сблъсках и с нещо, което звучи и изглежда като измишльотина, но е факт:
Трябваше ми време да се науча да имам от имането, да копнея по нещо от самия
копнеж на вече имаш го!
Да направя бъдещата мечта, сегашен реален факт!(за да съм по ясен ето
пример: „Господи, дай ми топлина пък аз ще ти сложа после дърво в печката.“ Да
искаш нещо, преди да си дал нещо!!!) Но понеже имах „голяма уста“ и говорех за
всичко, което исках да постигна един ден в живота си и видях, че стотици хора
бяха на щрек за да ми казват кога и какво мога или не мога да
постигна, някой от тях, както и кога съм в опасност и ме грози нещо друго в
което ме забъркват в мислите си, защото „са много загрижени“ за мен... а сякаш
аз не съм? Сякаш те имат по-голям интерес от мен самия да съм жив и здрав... А,
дали всъщност ги е грижа? Кой знае! За това се докоснах и до религията, но не в
този и вид, а онази вътрешна религия, която е мое верую и ме води напред в живота,
заедно с интуицията. И разбрах, че
хората, които не желаят някой да успява покрай тях (или пред очите им)
богохулстват, като му казват, че не могат да постигна нещо, както и не могат да
признаят, пред себе си, какво имат другите и от какво изхожда имането им. Ние не сме на този свят за да побеждаваме
някого или себе си, а да се научим да обичаме себе си... защото сме невероятни!(и
това е само за ценители, не за дървени философи).
"Всички загубили могат да видят
действията ми, но това, което не могат да видят е стратегията, която поражда
победата."
Сун Дзъ (544 пр.н.е. - 496 пр.н.е.)
И понеже тази година „си взех почивката“ по-рано от останалите март-април в
Англия сега се работи на пълни обороти. И се замислих, че е нормално да е така,
защото аз не почивам като другите, да си взема „няколко дни“ или т.е. „да ми ги
дадат“ и аз да стоя пред телевизора от сутрин до вечер. Нещо не се виждам в тая
картина по този начин.
 |
| Внезапна среща с Мариела Терзиева |
Бавно и равномерно правя „мобилен десятък“ като инвестиция за да може да се
движи всичко. За „да се науча да ми се
откъсва от сърцето“, каквото и да било и да не се вкопчвам в същото. А да мога
да привличам и да пускам то да продължава. За това практикувам това, което съм
нарекъл „мобилен десятък“ защото хем аз го нося, хем то е като част от великия
Дар на душата ми под формата на благодарност за щедростта на Вселената към мен
и нейното изобилие.
И така се появи отново тя. Тя е харизматична душа, усмихната, ведра... но и
веднага разбира кога темата е скучна и кога не е... За това давам най-доброто
от себе си за да мога да запълня времето през което сме заедно с максимум добри
практики, разчупващи стереотипи и не
позволяващи да се заформят лъжливи такива. Ремолиното е отново тук във своя
вихър, но този път е като Хавайски бриз около мен. Оказа се, че минах през много официалности,
докато стигна до Ремолиното. Когато ми идва на гости просто така не спазваме
никакъв дрескод, а до днес преминах първо
4 часа разговор с баща и, а след това отново с него и майка и.
Уточнихме, кое какво е ще е за да е всичко, ясно и прозрачно. Оказа се, че
родителите и имаха много въпроси и
получиха също толкова отговори от мен. Много прекрасен диалог стана(макар, че
се усетих, че повечето аз обяснявах-което в тази ситуация го изисква). Но
най-ми стана интересно, че те още преди баща и да я доведе в България при баба
и(неговата майка) да я гледа през лятото са си говорили помежду си и са ме
избрали да бъда неин ментор относно показване, преподаване и напътствия
масажите. Изненадах се, но също така се и зарадвах, защото ще имам най-накрая
повече възможност и време да прекарам с
нея. Тя в домашни условия започнала да изучава Су-джок, и знае доста от него.
Това е много прекрасно, защото темата е обща-здравето на човек. Въпреки, че има
известни разлики Рефлексотарапията и Су-джок, но това е бял кахър на фона на
владеенето и прилагането им. За това аз предложих на родителите и да започнем с
Рейки, защото е по-лесно усвояема материя и след това плавно навлизаме в
масажите. Разбрахме се и стартирахме...
Първия ден започнахме с вземането и от парка на центъра на
гр.Лясковец. Така
започнахме с извървяването на първите стъпки към вкъщи, за да
започнем. Но там ни чакаха две корита с джоджен, който изчистихме измихме за да
го оставим да се изсуши, след това докато ние се обучаваме. Видя и се много. Не
бе очаквала толкова много джоджен да види наведнъж. Понеже всичко е ново за
нея, малко и е „отблъскващо“ защото не е по тема, за която е тук, но това е
част от моята магия. И щом е тук значи ще „прихваща“ макар и малко от всичко.
Не я карам да прави нищо от онова, заради което не е тук(няма нужда да ми
помага,но тя изявява желание да се пробва във всичко). Свършихме с тази задача и
преминахме нататък. Искаше ми се да я заведа на сладолед, но няколко дни преди
това бях свършил парите, които имах. Тогава моя приятелка от София ми се обади
за да поиска да и изпратя за там няколко крема от първата ми Гама „Златните 7“.
Тя ги ползва успешно вече няколко години. Изпрати парите и понеже Ремолиното не
разбра това, аз само я „подготвих“, че ще ходим да ядем сладолед след като
свършим със обучението. Тъкмо комбинирахме и правенето на снимка на зъба, който
зъболекаря ми прави. И така отидохме и по ред на номерата направихме нещата.
Сладоледа беше изключителен както винаги. След това ходихме в сладкарница
Жанета и там се отбелязахме...а времето беше жар. Печеше, че не се траеше, но
вътре имаше климатик и беше приказка. Така след като прекарахме почти един цял
ден заедно я закарах в тях и се качихме да пием по сок, за да поговоря с баба
и. и към 19:00 си се прибрах. Прецених, че такива посещения при сладоледа са
нужни, за да се разсеем малко, за да види, че не съм толкова строг, когато не
преподавам, защото тя веднага разбра, че съм. И като кажа, нещо го изпълняваме
или просто не се занимаваме. Възможно е да не се е понравило „дърпането на
юздите“, но когато ги отпускаш със сладолед, какъвто си го избереш, всичко е
наред и забавата тече. Много пъти и повтарям, че „ако не е забавно, аз не го
правя“. Понеже това е част от моя живот, аз освен работа, много обичам да ям
сладолед и да си спомням с благодарност за този факт. Понеже преди много години
е имало много моменти когато само съм гледал чуждите деца, как ядат сладолед, а
аз стоя и само гледам, преглъщайки сухотата в устата си. И да не забравя, че
баба и беше я подготвила със сандвич в чантата, но така и артиса...
 |
| Пред училище "Цани Гинчев" - Лясковец |
На втория ден от обучението и в Рейки минавайки покрай училището
където съм
След това се прибрахме в къщи и продължихме с обучението и в Рейки.
Писахме, рисувахме и практикувахме материала за второ ниво. И след обяд баба и
дойде да си я вземе. Всичко върви по план. Давам и домашно да го направи, без
да и казвам, че ще го проверявам, защото ако ме лъже, че го прави, а не го, то
е ясно на кого, какво и как! Това я изненада, че не я попитах нищо за това, но
тя повдигна въпроса в училището за да ми каже, че не и е стигнало времето да го
направи, че имала много „да си играе“ с децата и хоп забравила! Воала! Ще ядем
пак сладолед за хубавата работа(хах).
 |
| Ивана с БГ-носия. |
На втория ден обядвахме у дома чорба...и така!
На третия ден докато я
чаках в парка една катеричка ми привлече вниманието и аз я заснех. Направих
клип докато я наблюдавах от разстояние как облизва една опаковка от вафла. Не
бях виждал такова нещо до сега. В продължение на 2 мин. го правеше преди да
побегне... Малко след това се бях запътил да видя, какво все пак толкова
апетитно ближеше, но съзрях една прекрасна жена и учителка по физическо и
слязох да я поздравя. И както „и двамата не можем да говорим“ се отече
работата. Да, нищо, че бързаше. Беше дошла и Ремолиното с баба и и ги запознах
и снимах. Обясних на учителката, че събирам снимков материал за да има, какво
да покаже, къде е била, какво е направила и колко! Както и някъде м/у другото
ще напиша голяма материал за нея, от който
е този текст. И понеже бяхме в посоката на учителката, тръгнахме за
натам. После влязохме в училището за да до уточним някои детайли с директорката
за текста на патрона на самото училище.
Ние си направихме демо версията за клипа и си тръгнахме. Все пак задача
имахме. Още с влизането си тя ме попита дали нямаме пак джоджен за чистене, че
не и се чисти докато не свършим с обучението си. Зарадвах я, че няма за сега и
продължихме с нивото и. От там излязохме навън за да направим Рейки на редовете
с домати...както се шегувам с това „да му направя облъчване с прекрасна
енергия“. 20 мин. определих за да изпълним един кратък сеанс, но за нея това
беше кошмар. Не беше свикнала с мухите, комарите, неудобната и твърда табуретка
и не отделяше поглед от часовника. Сякаш имаше неотложна работа и искаше
внезапно да тръгне. Но не 20 мин облъчване на корените с енергия. Наблюдавах я,
и тя също. Аз не помръдвах, а тя... направо изживя едно изпитание на духа и
тялото си. Не е свикнала да стои изправена на стол без облегалка и гръбните и
мускули ги „няма никакви“ за да я държат здраво стояща. Гърчеше се и искаше
времето да измине по-бързо, но 20 мин са си 20 мин. няма как да се промени това. А и тя обича да ме
следва. И щом е тук ще опита и от това. Та, това е част от Благословията да
даряваш на майката Природа, с която сме заобиколени своята енергия, защото тя
ни дава своята без да иска нищо в замяна. Тъкмо я посъветвах като се прибере в
Испания да помага на родителите си в градината и да зарежда нещата с чиста
енергия и флората и фауната да стават още по питателни...от преди! Нямаше
търпение да ми съобщи, че са останали по-малко от половин минута. И когато
времето което бях определил изтече...станахме и се прибрахме. Аз се отбих за да
откъсна бяла слива за да се „възнаградим“, но тя ми отказа дарът... яде малини
само. Получи като дар от семейството ми цяла кесия с жълъди за да и бъдат
счукани и да ги хапва с кеф...
Тя завърши успешно преподадените ѝ от мен Рейки нива, а едва на 8
години. Вече 4 деца съм обучил в Рейки и виждам, колко им е интересно на моменти,
а в друг направо забравят за сериозността ѝ. Но както съм запознат и забелязвам
все повече, през времето на практиката на много „колеги“ си мислят, че на
децата „трябва“ да им се обяснява‚ по детски“. То няма такова понятие... защото
това, че те са „по-малки“ на този етап от нас, не значи, че са малки или, че не
разбират, какво им се говори или обяснява. Да може и да има някои неща, но като
цяло повечето неща ги владеят, още преди да дойдат тук на планетата Земя.
Тогава, как да бъдат третирани като деца, като не са... Те са Великолепни души
идващи за да продължат делото на Светлината и Енергията. А, как ще бъдат
възпитани, и предоставени на обществото и социалния живот е друг въпрос. Това
ми харесва в такъв род духовни обучение и практики, че тя е творчески процес и
е заредена в служене на свободната човешка воля, и личния му избор. Не
наврежда, а дава! Не ощетява, а твори! И които е проводник вижда много
неща... е вярно é
сблъсква се и с много болка, която хиляди хора по тази земя си създават сами, вкопчвайки
се в старото и не искат да приемат новото. Интелигентната форма на канализиране
на енергията и нейната проява си е Дар. Истински Дар!
Освен това
тя сама изяви желание да направи Рейки на племенника ми, понеже той
дойде да
Днес видях също, че и е трудно да стои
концентрирана, да затваря очи и да бъде притихнала. Но пък се старае. Виждам, я
че „я мъчи“ тази трайност от 3-5 мин престояване на позиция по тялото. Но няма,
какво да направи освен да претупа позициите. Но аз съм за това тук и освен, че
тя видя моята радостна и весела страна на обучението се срещна и със строгата
ми страна. Когато си тук за да попиваш, просто го правиш...ако ли не... знаеш
не си тук! Когато се смеем го правим, когато практикуваме сме отдадени на 100%,
иначе аз не спирам да показвам! Лигавщини не толерирам и процеса продължава.
За мен бе чест, че ми беше поверена от родителите и за да и преподам, това което
съм усвоил... Силно е казано е, че съм научил, защото не съм спирал да уча и за
това процеса е отворен.
Снимката "Първи урок на Ивана" е последна тук, но е първа за Втория модул, който тя започна от тази седмица(13.07.2015г).Скоро и продължението към статията!!!
