ИНСУЛТно

                                        ИНСУЛТ(Stroke)

Аз не съм Лечител. Никого не лекувам. Аз само „изправям“ в правия „път“. Въпреки това, хората се интересуват живо от изцелението (си)когато стигнат до него. Търсят някой, който да им помогне... защото съвременната „медицина“ има някакъв „лимит“, който не устройва хората напълно, защото най-вероятно и от тях са се отказали, обявявайки ги за безперспективни след като им издадат епикризата...

Смятам обаче, че идеите, които изповядвам от годни са една стъпка по пътеката към вътрешното себе-откриването защото съм „откривател“, а не като повечето хора  - „закриватели“. Първият признак, че бях на прав път, бе, когато хората около мен започнаха да ме питат защо работя толкова усилено. Казваха често подмятайки ми: „Вече не те виждаме”, „Какво ти се случва?”, „Вече нямаш време за нас”  и още - куп празни приказки. Говореха така само защото виждаха, че се отдалечих от всеки и всичко в името на нещо, което исках в живота си. А това не включваше тях, защото ми губеха времето. Но съм щастлив, че мога да „бера“ от богатите лози на предшествениците ми (праБЪЛГАРИте), засаждали с познанието си поколение след поколение своята мъдрост - достигнала до мен като осъзнато призвание на Терапевт! Защото го търсех с Любов в сърцето си!

А само то „разтваря“ пространство, където хората могат да научат колко невероятно
чудесни са, като ги „уча“ да обичат себе си. Това е всичко, което правя. Аз съм човек, който подкрепя хората, обръщайки им внимание когато е нужно. Изслушвайки ги, дори когато си мълчим (така често си спомням заглавието на първата ми изложба „20-сетгодини Тишина“), преди да отронят първата дума. Помагам им да поемат отговорността за своят личен живот като съ - творци, защото 9 от 10 души започват да „мислят“ за здравето си едва тогава, когато го загубят. Но пък точно тогава им се приисква най-много да „живеят“. Помагам им да открият собствената си „сила“, вътрешна мъдрост и способности, а те извършват цялата „работа“ с тяхното си темпо, чрез моят личен пример... защото въпреки, че „днес“ в морето от информация всеки има достъп до какво ли не, незнайно защо, хората избират лекарствата (и се съгласяват да отидат до аптеката - доброволно)!!!... Не нося никого „на гръб“ и не поставям „рекорди“. Работя търпеливо, пестеливо и спокойно и не толерирам тия дето ми дават „зор“. Помагам им да премахнат задръжките и бариерите от пътя си, за да могат да обикнат себе си независимо през какви обстоятелства са преминали (защото май на мнозина, никой не им е казал още в детството, че е прекрасно да се за-обичат)... Така щом не „успяват“ външно да са това, което искат да бъдат, то могат да станат вътрешно такива, каквито трябва да са!

Жалките спирачки човек да е „здрав“ идват от "докторите", на които човек е повярвал. За това не се уморявам да повтарям, че медицината не изучава законите за "здравето" на човека. Тя изучава болестите и правилата за адаптация към болестта чрез манипулиране с лекарствени средства. Фокусирвайки с тяхна помощ болестта в организма, създавайки по този начин илюзията за „нормален“ живот. Така един човек с пари го е казал блестящо, след като са разбрали "докторите" какво е състоянието му: Колкото повече пари имаш, толкова повече болести ти намират. Нямаш ли пари - на никого не си нужен! Ъ-ъ-ъ-ъ!!!

...Но не мога да принудя никого да се „промени“ насила. Всеки сам си прави „кални“ бани и със своето темпо излиза от там. Мога да предложа на хората атмосфера на положително мислене, в която да имат възможността да се променят, ако пожелаят. Не мога, обаче, да го направя вместо тях. Всеки човек е тук, за да работи над собствените си уроци и ако аз им ги „покажа“ предварително, те в крайна сметка ще трябва да ги изминават отново, защото не са стигнали до тях сами. Те не са отработили това, което е било нужно за тях. И започва въртенето в кръг. Омагьосания кръг. Това не означава, че няма никога повече да имат проблеми; огромната разлика е в начина, по който всички ние реагираме на проблемите си. Заради това са  ме критикували, че много опростявам нещата, но аз съм открил за себе си, че простите неща обикновено са най-дълбоки и работят. Така моето лично постоянството прави възможно - невъзможното. Това е истинското злато за мен. Цената му никога не пада!
Моята РефлексоТерапия прави нужните „чудеса“ и е подписът ми за пред света!


Христо Петров Христов – Терапевт!
0889273780
ico.ice@abv.bg

Продължение на статията тук: https://bit.ly/2ZbHkUp