Щом те могат да постигнат това, което са създали в живота си и ти можеш да го
постигнеш – ме насърчава Робин Шарма
от книгата си „Наръчник по Величие.“
Отправната точка сте си самите
вие. От вас започва всичко. Имаше момент в които гледах, какво прави сър Ричард
Брансън, как Джон Кехоу мисли, как Торо се е разхождал сред езерото, как Пол
Маккена влияе на подсъзнанието ми и т.н. Много са хората, който бях приел като
свои неформални учители, защото си мислих, че е нужно да бъде така. Четях и
продължавам да ги чета, защото именно те ми помогнаха заедно с медитацията си
да достигна моята отправна точка и да вляза по най-прекрасния начин в „личния си Ренесанс.“ Щом наблюдавах
техните „по“стъпки за мен се отвориха нови хоризонти и ползи, който дори не съм
мечтал да срещна. Изненада след изненада се появяваше по някога в душата ми. Аз
понякога не показвам емоция и изглеждам много студен човек особено когато съм
бглъбен в работната си среда и раз-движвам купища варианти за модели на
творбата си върху, която работя.
-Замислих се, след като ти
следваш тези велики умове, души и реализирани хора, ти Христо от Лясковец в
какво очакваш да се превърнеш за всички, който вече са се докоснали до теб и
творенията ти(защото те вече не са едно и две)?
Оказа се, че няма нищо по важно
от нашия „дъх“. После се научих да обичам себе си и да покажа себе си на
другите, за да не ме гледат странно. И после спрях да се показвам въобще и се
потопих в гората. Вътрешното потапяне и оттегляне от масите за мен беше важно,
за да мога на спокойствие да развивам себе си и да творя. Намерих решение и в
един миг на действие от моя страна се оказах стимул за много хора и кой знае
може и аз да съм отправна точка на някой, който иска да върви по моите стъпки.
Аз съм Христо от Лясковец-един „не“обикновен
човек(защото кой е казал че и вие сте обикновени) хора, който така реши.