МАХДИМ - II Дневниците на "графинята"
Това се оказа най-разхвърляния
роман - като
разхвърлян от вятъра пясък, който някога съм писал. Но едва когато го „събрах“
разбрах, че е значима история. Разхвърлян е, защото на много места е писан.
Освен, че ми отне близо 5 години да го свърша, ами се наложи да го разпечатвам
на хартия, за да му проследя действието. Оплитах се в сюжета му. Забравях го.
Пак се чудех какво да правя! Някак си в електронния вариант, като го набирах
всичко вървеше добре. Освен това добре че си водя и записки. Защото това
протакане във времето някак си избледняваше всичко, което касаеше романа ми. Но
хартията си каза думата.
 |
| Освещаване преди редактиране: |
Взех се „в ръце“ когато
завърших колежа в София и го завърших романа на 20.юли.2020. Идеше ми да
извикам от радост, защото се освободих от този ангажимент, който поех за
пореден път, защото това е втората част (втора книга) на този пясъчен сюжет. О,
Боже. Какви пясъци, какви герои, какви сюжети... много пъти докато пиша се
чувствах „изгубен“ и блуждаещ скитник в пустошта на живота ми. Това е част от
самотния процес на твореца. Така смятах докато не си дадох практична сметка, че
аз съм човека на когото е възложена тази задача да и вдъхне живот. Няма как да
не намеся отново Елизабет Гилбърт и какво прочетох от нея в една от книгите й.
От тогава все се замислям, че ако не аз то идеята ще „хвръкне“ и ще кацне при
някой друг автор. Не!... Все пак ме изчака да завърша всичко, онова, което
исках и мечтаех, за да продължа и с романа – за да си личи, че написан с моят
печат. Това е дадено на мен и въпреки,
че този роман с бавното си „разгръщане“ – все пак тия 5 години не са малко, ми
опъна нервната система. А всяко такова напрягане се чудя за какво ми е. Но това
явно е някаква част от сюжета, които съм си избрал още преди да се родя и ме
държи нащрек. Само така имам шанса да съм нечия история, която с охота
разказват, как са се вдъхновявали от мен. И някак съвсем „случайно“ тази 30-та
написана книга съвпада с моите 20+20 години тук на земята. И покрай всичко това
ще е включено в #Предизвикателството2020,
което въвлече още много неща в тази именита високосна година 2020.
Мога смело да си призная, че
докато пишех романа ми излезе едно изречение, което ми напомня за една жена:
„Аз мога да ти дам това, което искаш!“ ...Но действията й много често ми
показваха, защо думите й не означават нищо за мен.
Вградих много детайли от живия
живот вътре и изградих връзка. Освен това за първи път втъкавам някакви реални
събития и хора от наследствени родове от историята на град Лясковец. Някак си
трябваше да стана на 40 години, че да се осмеля, да го направя. Не знам –
признавам си. Така изразявам себе си, защото съм скочил в бездната на
познанието и не дължа обяснение на никого, особено на тия дето само гледат от
страни и винаги имат „готово“ мнение по всичко. Така не всеки, когото „загубих“
по пътя докато пишех, е някаква загуба за мен.
Вградих една
история за пеперудите тяхната живата трансформация и сбъдването на желанията. Вградих историята зад картината върху
кожа, която рисува главния герои(а аз съм я рисувал като дете на ‘97-ма година
– бях на 17-сет години): „на-рисува-на любов“. Вградих история със срещи и поучения, които остават за поколенията
защото разказвача няма да е вечен. Вградих
и няколко живи детайли преминали през моя живот: като разбиране за
въздуховодите в град Лясковец, за лечебното тесто - което излекува премазан
пръст, за лука и неговата магия и за трите клечки от черница, които правят
жилавото месо - крехко. Вградих живи
черти от образа на една жена – начална учителка, която гледах и правех
процедури на краката от периода: (12.август.2019-та до 20.март.2020. до нейната
кончина). За мен тя беше истинска аристократка – графиня (която бе толкова
наивна и чиста, треперейки за всички по всяко време), която „отключи“ персонажа
на образа. Само, че и двете носеха едни и същи заболявания сякаш бяха близначки
като в този свят и от другата страна. Вплетох
това, което виждах и чувах от нея. Но само 3-4 ма биха разбрали какво съм
правил като Терапевт и после като асистент през остатъка от малкото й живот,
който й бе дарен с висше. Въпреки, че говорех на близките й, че обратното
броене е започнало, те не ми повярваха. За пореден път „видях“, че не ме слушат
като обяснявам и си мислят, че те знаят повече или им се иска да е по друг
начин. Не! После ми се оправдаха, че много бързо брояча превъртял всичко. Ами
не е... така само сестра й ме послуша и дойде да е покрай нея за няколко дни,
след като я върнах отново от болницата. Но можа да се сбогува, защото я видя
чак на погребението й... Сега и да ми лицемерничите на последния ритуал, не
вярвам на никого, че го боли... Тази жена е живяла толкова кофти живот, както и
графинята във Франция образа на романа...
И когато усетих, че си „тръгва“
на 20.март.2019-та сутринта написах в
записките си: „Тази жена се отърва“... от
всичко, което не беше за нея!“ После ги казах на погребението й. Не стъпих
повече там... независимо от факта, че бях взел дори стая на приземния етаж - в
къщата й, да правя тайландски процедури на мои клиенти, защото ми трябваше
пространство за да се разгърна докато творя, само и само да съм по-близо до
нея. Въпреки, че и бях обещал да и прочета целия сюжет на книгата ми. Разказвах
и от части, не бързах за да не я товаря, защото виждах, че това, което съм
усетил без да ми го е казвала, аз го вграждах и някак „натисках“ бутоните на
задушливите хлипания, които отключвах, когато плачеше пред мен. Освен това два
пъти я изповядах, защото съм пастор, но личните неща няма да напуснат
очертанията на стаята – „в хола“... й. Въпреки, че промених коренно държанието си към всички, които бяха замесени в тази случка. Но така и не ми стигна
времето да й я покажа.
 |
| на гроба й: 25.юли.2020 |
Сега ще я занеса на гроба й, за да и прочета пасажите,
които носят нейния сюжет... Друго не мога да направя.
P.S.: Цитат от книгата ми: „Можеш да разкажеш на
света своята история, а дали ще ти повярват не би трябвало да те вълнува.
Защото ти си го изживял... Така за пореден път ще покажеш на всички, че живееш
от това, което получаваш, но правиш своя живот от това, което даваш на
другите.“
