Показват се публикациите с етикет Цветница. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Цветница. Показване на всички публикации

Цветница в осъзнат вид!

Одисеята на Един Цветан на Цветница,сиреч Христо!

Преди цели 36 г. след като съм бил роден вече, желанието на родителите ми било да ме "кръстят" на баба ми Цвета(прословутата свекърва). Така първото ми име е Цветан и няма, как да подмина Цветница, но дядо ми 'се напил'(сефте не му е било)и не могъл да преживее факта, че ще ме кръстят на баба ми, а не на него(Христо), и на другата сутрин "хванал" комшията и с "връзки" отишли в "общината" и ми сменили името от Цветан на Христо.

И какво да ви кажа няма как да подмина нито Цветница, нито Коледа... И понеже съм смесица от имена(явно), се е отприщила една вълна в мен да открия още много такива, и повярвайте ми доста смесица намерих... (но за това друг път)! За сега Живи и здрави да сме и да Илядим! Това беше сутринта когато отидох до църквата да взема върбови клонки и да накича къщата за здраве и берекет...а когато се прибрах получих един изключителен дар,който ме докосна без да ме е „пипал“.

Става въпрос за една притча, която на пръв поглед не е нещо,кой знае какво, но: някак много голяма прилика установих веднага когато е съзрях и прочетох. Ей за това не вярвам във факта, че човек „трябва“ да стои и да бездейства, изтичайки дните му през пръстите му. Или пък спяло да вярва, че „каквото му е писано“ на всяка цена ще му се случи... Дрън-дрън. Няма такова нещо „като каквото ни е написано“ и според мен има такова, каквото сами си „забъркаме“ и после ще си го сърбаме, от колкото сляпо да вярваме „в църквиянския вирус“ каквото "е писано".

...Замислих се, как ако не бях предприел поредната своя инициатива и не се бях стегнал след първата загуба на вложения в бизнеса, и не се бях съвзел дали до сега бих бил така уверен в себе си, ако мислех,че ми е писано да се проваля/м. О,не! Нищо подобно. Желязната ми самоувереност няма нищо общо с онзи празен и бездушен ход. За това сега ще споделя онази притча, която ме разтърси, докосна и сякаш е доказателство, че всеки сам живее върху собствения си акр от диаманти. Стига да може да ги изкопае, осъзнавайки живота,колко е ценен и без тях

(поучителна притча)

Цветница или...


Когато съм се родил първото ми име било Цветан на името на баба ми Цвета…Това било направено явно като жест от страна на родителите ми към родителите на баща ми. Но дядо ми явно не можал да преживее това и вечерта след като се напил взел еднолично решение, че името ми трябва да е Христо(като неговото), а не Цветан като на баба ми. Това е един от изблиците на ярост срещу това, внука му да носи името на жена му. Така без да питат никого от моето семейство ми, отишъл сутринта и ми сменил името на Христо в общината. Хах, че своеволие.

Един ден когато аз разбрах за това много се ядосах, защото се запитах: от къде на къде някой ще си позволява такова своеволие с мен, името ми и родителите ми. Почувствах се предаден, многолик. Засегнах се от тази постъпка и се обърнах срещу тях. Написах им писмо в което си излях яда, мъката и наистина си казах, какво чувствам, защото бях Инфектиран много. Ама много. След години им простих, защото аз се промених, не те…

От тогава се запитах, какъв щеше да е живота ми ако бях Цветан…дали щях да бъда любимец на баба ми, както се оказах любимец на дядо ми, но аз по нищо не разбрах, че е така. Просто чувах от роднини, че щом нося неговото име, това било като не писан закон. Дрън-дрън.

С годините обаче осъзнах, че е по-важно да съм любимец на себе си и Вселената от колкото на някого. Всички тези хора, за който говоря сега(баба и дядо) не са между живите, но това не е от значение. Аз съм си изказал думата и не съжалявам за което.

И днес на Цветница(неделя 28.04.2013г.) се спомних отново почти всички мигове, когато съм се питал, защо така се е случили и дали това е оказало някакво влияние върху мен и моя живот. Майка казва, че това със сигурност е така, а и по-късно го обвързахме със Христос. А самото име Христос означава помазан. То това е всичко.

Комичното днес беше следното: завръщайки се от йога практиката на стадиона на един от завоите в улицата близко до дома една жена се обърна към мен и каза: Гошо, ти ли си? Не отговорих само я по загледах така…Но ме напуши на смях, защото точно днес ли тази жена трябваше да ме обърка дето аз съм малко объркан.  С колко имена още ще ме назоват. В края на краищата аз кой съм: Христо, Цветан или Гошо? Усмихнах се, погледнах към небето, благодарих за този Дар и веселба и продължих да крача към вкъщи.

…но все пак съм Христо от Лясковец, да не забравяме това…