Показват се публикациите с етикет вяра. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет вяра. Показване на всички публикации

Купища обещания - Нулево изпълнение...

Домакинът каза:
Забелязал съм интересен феномен през много от годините на своето търсене на пътя си. Имал съм често нужда от помощ. Молил съм често за съдействие и помощ от различни хора, приятели или напълно непознати чрез така наречените „връзки“. И знаете ли какво. Нищо не се получаваше от тази помощ! Или аз много очаквах или те нищо не правеха за да стигна до поставената си цел. Питах се хиляди пъти вечер преди да затворя очи, защо стана така и този път. Единствено ме крепеше вярата и продължавах пак. Но все по-трудно можех да махна просто с ръка и да кажа, майната му. Тогава разбрах един безценен урок: Никой не го интересува, какво искаш ти, как го искаш и кога. А още по-малко защо го искаш. Обещават помощ, но не ти я дават. Така е устроен света „купища обещания - нулево изпълнение“. Чак след като си постигнал много голям процент от целта си, хората са готови да ти съдействат. Вече нямаш нужда от тях, но света така е устроен. Сития на гладния не вярва. Още повече на този, който е мечтател.За това когато искам нещо повече не търся първо вън, а се обръщам вътре към себе си. И нещата се случват. Нищо лично, просто си играя на моята игра!

   откъс от книгата ми: "Игра за 66.000.000$" по която работя сега...

Молитвата - израз на вярата ни!

Молитвата е мощна, фокусирана енергия. Тя ни свързва с висшите сили. Стимулира творческата енергия отвътре, което дава възможност да изявим способността си да творим. При молитва, ние буквално обменяме енергии със Създателя. 

Излизаме отвъд всякакви ограничения и навлизаме в реалността на неограничените възможности. Молитвата е мощен начин да вдъхнем енергия на желанията си. Превръщаме ги в мисловни форми, а енергията на молитвата ги умножава. С колкото повече вяра и отдаденост се молим за нещо, толкова по-бързо мислите ни се превръщат във физическа реалност.
Молитвата ни извежда извън тялото, което се контолира от линейния разум, към нелинейното пространство на Духа.

Акта на молитвата е израз на вярата ни в божествения ред и в значението на собственото ни съществование. Изразява вярата ни в живота и в житейските опитности. Когато поемем по пътя на духовността, развиваме у себе си респект към по-висшите сили, научаваме се да уважаваме живота във всичките му проявления и да се отнасяме към него с почит. Молитвата се явява външен израз на нарастващото внимание към себе си и към вселената.

Извисяването на душата за връзка е отговорът на молитвата. Това е основата на духовната практика. Ако искаме да осъществим връзка, трябва да въведем молитвата в живота си.

    * Отделете време за ежедневно общуване с духа чрез молитва. Връзката ви ще се усили незабавно.
    * Поставяйте си реалистични цели. Не започвайте изведнъж с дълги и продължителни молитви. Първо трябва да си изградите навик да се молите. Ако се молите по 10 мин дневно 21 дни, ще си изградите този навик.
    * Изберете си подходящо време за молитва и веднъж установено, го спазвайте.
    * Благодарете за всичко, дори за нещата, които още не са се случили. Ще откриете, че молитвите ви се сбъдват, преди още да бъдат изречени.
    * Помнете, че молитвата е енергия и следва вселенските закони.

Молитвата може да бъде тържествена, ежедневна, обикновена, устна, мисловна. Всички варианти са възможни и всички биват чути. Няма правило как да се молим. Ако молитвата идва от сърцето и е в съзвучие с вселенските закони, може да твори чудеса.
/взето от нета/


След като видях....

Днес когато видях това, отново се замислих: "Хората в какво вярват в края на краищата. Пишат разни неща на бележки където после ги слагат някъде си и всичко свършва до тук. След това се обръщат и заминават. А бележките, ако не са добре "заврени" в някоя дупка, падат и стават боклук. След това някой старателно ги Измита и ги праща в Ъгъла. Та искам да попитам: "Веднъж всяка душа за да напише нещо е вече "в Ъгъла на живота си", след това пожеланието Му отново отива пак в Ъгъла и какво става все пак с Моленето-Просенето. Метлата на някого замита в коша всички листчета и какво правим." Това ли е Вярата в Този случай. От тук ли започва или с това свърша. Ако едно замитане слага край на нашите надежди, копнежи и страдания, то тогава, за какво ние тази просия... Заболя ме, не от боклука, който остава след хората, А от факта, че идолопоклонничеството ни край няма...

Хора вярата не зависи от писането на хартийки, а е нещо много повече...

През целия път докато вървях през гората, тази картина стоеше пред лицето ми и като „натрапчив файл“ ми действаше магнетично. Трудно исках да се примиря, че това може да е олицетворение на вярата „писане на хартйки“ и то да ти доведе помощ.

Аз самият подведен от „това, което правят другите“ съм писал преди години такива лисчета и съм пускал в някакви импровизирани урни за целта. Нищо-разбирате ли не се е случило, и може би има, защо! По някога ние имаме планове, защото сме „в едно латентно състояние на амнезия“ и не помним обета на душата си. Защо сме тук, какво правим тук и какво можем да правим за Добруването на този свят. Но когато „онзи, който ни е създал“ има планове за нас, ние само с неговата милост продължаваме напред и следваме изгрева си.

 И преди време чух една глупост: „Когато човек общува с Бог било молитва, а когато Бог общува с човека било шизофрения.“ Е добре, когато аз се обади приятел и ми поиска да му дам 100лв. съм добрия, а когато  аз се обадя да си ги искам съм болен или ненормален, защото той е забравил, че има дълг, а?

След като веднъж вече сме родени и отдадени на живота, то той може и е редно да е наш заветен учител. И какво мислите става в този миг. Светлината по пътя ни носи със себе си и малко Болка, Състрадание, Примиряване, и т.н. Все още има неща, който ние хората не сме разбрали, което си е чиста загуба на време. Още от „Ерата на Зората“ Законите на Небето и Земята са разгадани, но ние сега се бием в гърдите и казваме, че ние хората сега сме открили всичко. Искани се да слагаме ръка върху всичко, но това не е така и никога няма да стане така.

За това и писането на листчета във стил просия е пагубно за всички изписали го. Заявяването на Нещо, което го няма във пространството до Теб само отключва още по-голямата му Липса. Не се прави така. Ние не сме създадени тук за да сме просяци. Можем да молим, но не просташки и просещи. А, интелигентно със Заявена Явна  Благодарност в сърцето. За какво ни е дадена тя след като ние ще сме просяци в Дадения ни живот. Нищо на този свят не е наше, макар и чувството за собственост да се разпростира до граници не бивали до сега и завладени от егото ни да създаваме конфликт на самите себе си със собствената ни природа. Защо?

Иска ми се да поканя всички хора, който пишат такива хартийки за да им кажа само няколко неща:

„Простете на Близките си, че не са ви научили да Благодарите за живота и всичко в него.(Ако са го стори не четете другото). Те така са възпитани и това са ви предали, но вие можете да промените Това.
Простете на себе си, че сте били подлъгани от заобиколния свят и не съдете нито себе си нито другите, а просто променете себе си, света сам ще се промени с промяната на вашия мироглед.
Простете за да сте чисти(а не затлачени) защото само във благоприятна почва ще израсте „вашата реколта“. Сейте и осеменявайте на ред.
БлагоДарете за Всичко конкретно, не под общ знаменател. Дълбочината на БлагоДарността се усеща от цялото ви същество, а повърхностната е само едно отваряне на физическата ни уста.
БлагоДарността е Дар, който привлича подкрепа от всякъде. Въпреки ограниченията на нашите разбирания, възможности и „опитност“ ние можем да бъдем БлагоДарни. Толкова е просто
А, когато допуснем грешка можем да се извиним, а не да живеем с това чувство за  вина-векове. Няма нужда има, много по-важни неща от това.
"Вярата не е нещо, което можем да изпишем а в това, което можем да устоим и да се Превърнем.  Както заветът в който се превръщаме щом следваме „Личната си Легенда“.“

Думите ми са безполезни, когато не са разбрани. Изчистете средата си и просто ще Успеете иначе няма да има промяна. Как може човек да се задоволи само с това да живурка...


Благодаря ви за отделеното време, аз съм Христо от Лясковец!

Зависи само от теб...

огнище

Днес сутринта отново изкачих „баира“ с един човек. Разговаряхме за доста неща и много се радвах – признавам си. Стигайки до беседката на  манастира аз видях едно от многото огнища палени от различни купонджий. Загледах се и веднага прецених от кой ъгъл искам да направя няколко снимки. Не разбрах точно, кое ми заговори, това което исках да снимам или мястото..

„От кои искаш да бъдеш зависи само от теб: Ако искаш да си вечен огън и да твориш собствения си живот-можеш да го направиш; Ако ли искаш да си само изгоряло огнище и никой да не знае, кой дори е бил тук - също можеш да се превърнеш; В каквото вярваш така се случва. И в двата случая си винаги прав.“  

Това отекна в главата ми…

От давна не бях се заслушвал като, че ли в превода на даден миг… Човека с мен ме видя, че се усмихвам тогава му казах буквално, какво направо съзрях в снимката… Той се зарадва буквално на интерпретацията ми.

Знам, че съм огнена зодия и съответно съм привлечен буквално от огъня във всичките му форми…(но не и изгасналия). Така разбрах, че и на времето му трябва "време", както да „отлежи“ така и да се самосъздаде. Този миг беше Дар за мен и БлаГо-Даря за него…

Докосни ме - Жана Д'арк!!!


Наистина не знаех, че края на един живот (на един скъп човек), може да създаде нещо велико…

...Ще мисля за теб на всяка стъпка от пътя си...

Не те познавам, не съм знаел, че дори съществуваш, но това сега няма значение. Днес дори ти загатнах, че за да напиша нещо за теб, ще бръкна в Акаша за да извадя нужното ми…за да имат лъч светлина редовете ми. А ти, отвърна, че ще ти е интересно, какво ще напиша за теб.

Когато очите ни се срещнаха на онова място където много души почиват, защото са завършили по един или друг начин живота си, аз не те познах. Видях усмивката ти, почудих се, защо ми се усмихваш, но аз също имам красива усмивка и просто ти я подарих. Знам, че само онова, което съм дал е истински дар, та за това. През цялото време докато беше срещу мен не те изпусках от поглед въпреки, че не давах израз. Не е сложно да ме разгадае човек дори и от страни. По едно време ми до скуча и взех да си гледам дъха, как се вижда и пак не те изпусках от очи. Вътрешно се питах, коя си, защото много ми приличаш на една дама, която вече си писах няколко пъти с нея, но не бях сигурен.

Докато посегнах към информацията за теб веднага ми излезе името на Жана Д‘арк.(Как е възможно това?) Хах!!! Ти си Свищовската Жана Д‘арк. Изписана, болезнено истинска, без пиедестал и без титла. Гледаща ме в очите и търсеща пътя си. Вярно е, че намирайки пътя си се развиваш, и страдаш мълчаливо, но това те пречиства. Наистина странно ми е като творец, как такъв човек като теб се появява точно, когато най-малко може да бъде очакван дори да съществува. Та Жана Д‘арк ми е като сестра, защото е изгорена на кладата заради вярата си, която е била ерес за ония що се наричат правоверци. Начетеност, вяра, сила, страст и борба в мъжкия свят. Скрита сила в едно тупкащо сърце и живеещо по едни закони, които не харесва. За това намираща нови следи диктувани от интуицията ти се усмихна, когато ме позна, а аз не.

Да си призная, какво се случи с мен тогава: Изведнъж да си спомниш онзи свеж въздух след дъжд, и когато го издишаш да изпиташ облекчение, че каквото и да си преживял до тук, то остава в миналото, а ти продължаваш напред. Странно е, как може да се радваш на един поглед, на едно докосване с ръка, на една усмивка. Това е всичко онова, което като, че ли бях забравил потопен в света на творчеството. Усетих пресъхване на потока, които течеше в мен и наистина се задъхвах когато почвах да пиша и се питах: а сега на къде? Спрях да пиша по книгите си, защото пресъхнах. Странно аз бях непресъхващ буен поток, който искаше да обиколи света, а нещо се изпарих. С това, което правя сега и чистя себе си разбрах, че съм пресъхнал…и се зачудих. Но ти някак се появи, като онази стихия, която раздира небето и когато то закрещи(вместо затрещи), разплаква се и сълзите му пълнят моето корито. Как е възможно само с един твой поглед аз да се изпълня и да съм на милиметър от границата определена за напълване. Думите ми наистина се опитват да намерят пътя си по силата на волята ми за да пиша това, което продължава да ме радва. Та аз от как те видях(за първи път) не спрях да те виждам(дори и след като затворя очите си). Далече съм от мисълта, това което пиша да е излияние или някакво обяснение за нещо. Аз не дължа нищо, но поисках да сътворя нещо още в мига, когато се усмихна.

И както преди няколко дена написах за теб:  „През цялото време се чувствах много прекрасно и някак бях като дете подаряващи му захарен памук. Общувах с нея, стиснахме си ръцете и като големи хора се разделихме...“
И щом усетя такава стихия около себе си, аз съм неистово щастлив… Благодаря ти от сърце, че те има. Няма да назовавам нищо с никакви думи и не държа да им вярваш. Дори не знаех, как мога да бъда себе си сега, след като…

...Ще мисля за теб на всяка стъпка от пътя си...

Но преди време вселенския учител ми беше казал, че: „Само този които се е намерил, може да се изгуби.“


"Дар за нас" от Венци Кираджиев


ВСЕЛЕНСКИ Коледен и Новогодишен подарък за целия български народ

                                              ДРАГИ СЪНАРОДНИЦИ,

        
инж.Венцислав Кираджиев
Всеки един от нас оценява поднесения му подарък по какъвто и да е повод с особено чувство на благодарност. Особено, когато той представлява нещо материално, нещо от което имаме необходимост, нещо което не сме притежавали. Но като човек, който е назначен да лекува болни хора, аз вярвам, че ние, българите  заслужаваме най-ценния дар -  здравето, защото, „от доброто здраве по-голямо богатство няма”.
       Този подарък аз получих пряко от така наричания напоследък Вселенски разум и поднасям на всички Вас по волята на пристигналата съвсем скоро в България чудотворна икона на Пресвета Богородица „Достойно есть”.
       Последният гений на човечеството Алберт Айнщайн, по отношение на връзката между религията и науката се изразява така: „Науката без религията е куца, а религията без науката е сляпа”. Надявам се, всеки който вярва, че Алберт Айнщайн е действително гениален учен в областта на физиката, се замисли върху този подарък -послание и поне малко да повярва в него.


„Науката без религията е куца, а религията без науката е сляпа”. 
                                                                               Алберт Айнщайн

Цялото послание на Венци Кираджиев можете да прочетете тук от долу...