Денят започна рано, защото
тръпнех в очакване да оповестя пред
света, че сайта ми стана на една година. Излизах насам/натам и се прибрах
почетох писах си с различни хора и след като си свърших нещата и си направих
следобедна дрямка. Тя беше кратка, но това не ме притесняваше. Тъкмо си отворих
очите и ми писа една прекрасна мацка, за да дойде да пием по кафе.
 |
| С най-верния фен-Пламена! |
Разговора протече в този ред на
мисли: пихме италианско кафе, говорихме за книгата “Африка в моето сърце“ и бяхме в къща на „най-високата
улица“ в град Лясковец. Защо стана така ли - сега ще разберете.
Това момиче е дъщеря на една
моя скъпа приятелка, която в стечение на обстоятелствата напусна България и е в
Италия. Но когато се връща се виждаме и тя е в течение на нещата, които правя.
Така един ден беше разбрала, че пиша и си беше накупила книгите с голям замах.
Дъщеря и когато отишла при нея в Италия погледнала книгата и видяла, че
книжката е малка като страници и решила да я прочете. Два дни я е чела и
останала изключително доволна от книгата. Радвала се, че най-накрая прочела
нещо истинско, смислено и не на последно място познава лично автора. Когато живеехме в един вход тя израсна пред
очите ми и аз никога не съм се държал недостойно с нея. Сега тя е истинска
дама. Красива и достойна някой да напише книга за нея. Не се шегувам с това,
което казвам.
Пиша този материал за нея,
защото тя се открои като най-яркия фен на самата книга. Показва ми го всеки път
когато публикувам нещо свързано с книгата си и тя веднага пише коментар, че
това е любимата и книга. Това може само да ме радва. По този повод днес на
срещата си с нея и казах, че пиша продължението на книгата „Африка в моетосърце“ и в момента един специален човек подготвя музика за книгата по която ще
има филм. Някак си това ме върна в спомена за това: как ли се чувства автора,
когато се срещне с даден читател и просто разговарят за книгата му и всичко
останало(не зависимо дали се познават или за първи път осъществяват контакт).
Благодаря ти за топлия момент…А
и мисля, че собствената и майка, ще се зарадва от прочетеното, защото тя също
знае, че дъщеря и е фен на книгата. Не защото аз съм я писал или заради
красивите ми кафяви очи, а за защото книгата си я бива - мамка му.
