 |
| Крепостта Ряховец |
„Като всяко селище, така и Горна
Оряховица, има своя многогодишна история. Тя започва в един период от преди
няколко стотин години. Събитията, свързани с историята на града, са отразени в различни
книги. За пръв път се прави опит да бъдат подредени хронологично. Посочени са
най-важните събития от цялостния обществено-политически и културен живот на града. Те съзнателно не са
коментирани, защото целта на книгата е не да бъдат оценявани, а отбелязвани.
Някои от тях имат общонационално историческо значение, а друго са регионални и
се отнасят само за Горна Оряховица.
Летописа на Горна Оряховица е резултат на дългогодишно издирване и
събиране на данни, като началото е свързано спонтанно по случай 1300
годишнината на България.
Книгата обхваща един период от
около 700 години и съдържа над 1500 дати, събития и факти свързани със селището
и подредени хронологично.. Възможни са и някой пропуски, за което моля
предварително да бъда извинен. Друго характерно е, че летописът винаги може да
бъде допълван и продължаван. Затова може да се приеме, че той е вечен.
Като инициатор и съставител
изказвам своята сърдечна благодарност на Историческия музей в града, на
Общинската администрация, на Градската библиотека, а също така и на всички
приятели и съмишленици, които са ми помогнали да реализирам идеята си.
Изказвам горещата си
благодарност на неуморния и ревностен краевед-енциклопедист Владимир Михайлов
Давидов, който през цялото време ми помагаше безкористно и спомогна за
издаването на тази книга.
Повечето от сведенията се
публикуват за първи път и ще представляват интерес за малки и големи. В края са
посочени няколко приложения, които хвърлят допълнителна светлина за изтъкнатите
личности на Горна Оряховица.
Искрено се надявам, че този
своеобразен исторически календар ще бъде полезен на всички.
Като ползваме историята
добиваме самочувствие и вяра в бъдещето."
„Летопис на Горна Оряховица“ - Михаил Михайлов
 |
| Михаил Михайлов |
Така започва една от книгите си
за Горна Оряховица - Михаил Михайлов писател, журналист, будител, общественик и
бивш учител в ТЕТ „М.В.Ломоносов“(където е преподавал 35 години). Роден на
емблематичната дата: 24.май.1940г. в с.Калтинец(днес квартал на железничарския
град). Но най-изявената страст на Мишо е спортът. Още от дете е пробуден и
привлечен към спорта, а по късно се превръща в активен пропагандатор на спорта
в Община Горна Оряховица. Дълги години е член на ръководството на Футболния
клуб в града. Има много успехи в спортни конкурси в страната и чужбина.
Достатъчно горд е със спечелването на първото място от викторината на
„Олимпийская панорама“ в Москва през 1985г. като отговаря на въпроса: „Познавате
ли спорта?“ със цели 140 машинописни страници на руски език. А през юли 1986г. има възможността да посети
Съветския съюз по време на Игрите на добра воля. Дългогодишен кореспондент на
в-к „Спорт“ и член на Асоциацията на спортните журналисти в България. В
продължение на една година – подготвя първите спортни новини за радио „Дарик –
Резонанс“, а след това 5 години е спортен коментатор на кабелна телевизия TVS-Горна Оряховица.
В кръвта на Мишо Михайлов
неуморно кипи стремеж към знание. Интересува се от всичко, което в последните
години той е обладан от краеведически издирвания и събирателска дейност, която
продължава повече от 30-сет години(и в любимата си област футбола). Плод на
това са издадените от него ценни брошури и книги като: „Справочник ФК
„Локомотив“ – Горна Оряховица(1994г.),Програмна информация за Световното
първенство във Франция(1998г.),80-сет години футбол в Горна Оряховица(1988г.), Трикратно
издание на „Летописите на Горна Оряховица“(1998, 1999 и 2000г.),“Хроника –Девет
века от крепостта Раховец“(2001г.), Стихове и песни за Горна
Оряховица“(2002г.), „Летопис на авиацията“(2003г.), както и документален филм
за Горна Оряховица(1999г.). Издава и вестник „80 години футбол в Горна
Оряховица(1999г.). Отличен е за приноса си към спорта със сребърна значка на
БФС.
За богатата си и разнообразна
дейност Михаил Михайлов заслужено получи наградата на Общината за съществен принос в
образованието в Горна Оряховица(2000г.) и будител на годината на Община Горна
Оряховица за 2009г.
Девизът му е: Искаш ли да
свършиш нещо, винаги можеш да намериш време. Заниманията, с които се товариш,
ако са в кръвта ти и изпитваш към тях любов, не те натоварват, а те
разтоварват.
Топлите думи написани от неговият
първи приятел, допълващ го по знание, покойния краевед Владимир Давидов.
До скоро напълно неизвестен за
мен, а днес имам рядката чест да напиша и оставя
следа за бат Мишо. Моята история е малко тъжна, защото позакъснях малко с
интереса си към такива стожери, като него и покойния вече дядо Владо(Давидов). Преди
близо две години в разговор с моя приятел Румен Димитров разбрах за
съществуването на краеведа Давидов и Мишо Михайлов. Тогава той ми подсказа, че
хубаво би било да се запозная поне с единия, което беше невъзможно да не стигна
и до другият- от където и да бях почнал. Не мина много време и Директорката на
любимото ми училище "Цани Гинчев" ме запозна с Владимир Давидов. И аз вече бях
поел ангажимент да помогна с издаването на книгата за самото училище, защото
краеведа ми беше гласувал огромен кредит на доверие. Как стана това просто не
разбрах, но това беше без значение. На погребението на този велик краевед се
запознах с бат Мишо. От тогава проведохме много срещи с него и разговаряме така
сякаш винаги сме се познавали въпреки разликата в годините ни. Но той разбра,
че в мен има една рядка възприемчивост между поколенията, която стопява
различията и няма пречка за диалог по
между ни. Сега когато дори минаха 40 дни(на 22.02.2013г.) от смъртта на
приятеля краевед Давидов, ние ще го помним и аз съм дал дума пред него да
завършим делото му до тук….(това вече е лично).
Наистина не може да се пише за
Мишо Михайлов и да не се спомене краеведа Давидов, защото той като единствения
стожер на поколения хора не само от Горна Оряховица е оставил неоценимо богатство,
което само хора със сетива, настроени за това могат да почерпят. Моята
възприемчивост се появи точно тогава когато е трябвала, макар да е малко
контакта ми с него. За това продължавам да общувам с другата жива библиотека на
Горна Оряховица, която се оказа приветлива, добронамерена и достоверна въпреки,
че не е четалня, но има човешки облик.
Михаил Михайлов е жива
събирателна многотомова енциклопедия, обвързана с многопластовото развитие на Горна Оряховица. Аз най-малко съм си
представял, че ще пиша нещо за него някога, но ето то е факт. Успях да се сетя
на време и да му доставя радост с един малък жест, но от сърце, които гласи:
„Не чакайте докато всичко се
нагласи точно. Нещата никога няма да се перфектни. Винаги ще има
предизвикателства, препятствия и неподходящи условия. И какво от това?
Започнете сега! С всяка стъпка, която предприемате, вие ще станете по-силни,
по-опитни, по-самоуверени и по-успешни.“
За мен е рядка чест да мога да
напиша няколко реда за този прекрасен човек приятел с малки и големи,... и някак по
своему- много добър Човек. Но и двамата знаем, че не е оценен достатъчно. Трудно и дори
мъчно се помага на такива хора като него, защото приоритетите на различните
хора в политиката са жалки винаги. Уж цели, уж в помощ на човечеството, а
такива хора като него трябва да се молят за помощ от богоизбраните…(лесно забравяме какви прекрасни
стожери има м/у нас)…
Желая ти дълги години здраве,
живот и да успеят младите хора като мен да почерпят от толкова дълбок и чист
кладенец, какъвто е твоят с адресант Михаил Михайлов….
