През 1997г. когато за първи път
се включих в една прекрасна компания(с МЛМ-принцип)бях още дете. Да дете на
17-сет години и ми предстоеше да разбера, какво ли не. Исках и аз като „всеки“
да постигна нещо, защото си мислих, че да се конкурирам с някого или нещо е
много приятно занимание. Е, нищо подобно. Инвестирах време, пари и нерви и
нищо. Тогава с лека ръка махнах и си казах: Да, все още нищо не си загубил,
освен малка сума!
Минаха години и отново тази
компания ми се изпречи пред очите само, че с други вече „играчи“. Тръгнах доста
смело, защото вече имах познания по фитнес, масажи, йога и знаех много неща.
Стремежът ми не се оказаха нито витамините или минералите или пречиствателната
система за вода, а моето личностно развитие. С кръга от много познати и
приятели започнах да предлагам, продавам и реализирам оборот. Но хванах хората
на няколко пъти в лъжи, които ме отвратиха от тях като хора. Уж ми говорят за
приятелство, за лоялност, за страст, а гледат как да ме лъжат. И докато го
правят не ме гледат в очите. Хванах ги в още няколко машинации и това наистина
ме подразни. Наистина си помислих, че с това личностното ми развитие ще секне.
Обзе ме някакъв страх от пореден провал, но стиснах зъби и продължих. Хах!
На едно такова пътуване към
Букурещ(Румъния) се возих до човек, които ми зададе въпроса: Каква е целта ми за да се занимавам с МЛМ?
Отговорих му веднага, че целта ми е моето личностно развитие, което вече бях
разбрал, че не зависи от никого и също така не може никой да ми го вземе.
Престоят беше прекрасен и никога не бих го забравил признавам си. Там видях за
първи път хора излизащи на сцената за да бъдат поздравявани за успехите им.
Разказваха интересни истории от личния им живот, които изглеждаха розови, но
тогава са били черни. След като всичко
свърши и семинара остана само спомен си тръгнахме за България. Усетих нещо,
което не ми хареса, но така или иначе дойде и моят ред. Изкараха ме от пред всички
вътре в автобуса и ме попитаха, с какво ще запомня това събитие и какво съм
научил за себе си. Червения цвят веднага се появи от притеснение на лицето ми
стана ми топло, но виждах, че щом всички излизаха и говореха, значи не е
страшно. Така казах, че това събитие меко казано променя живота ми и наистина
искам да се науча да правя МЛМ така, както всичко друго в живота си, и тогава никой няма да може да ме стигне. Щом
чуха това, 27 човека в автобуса ми ръкопляскаха, което ме смути допълнително.
Вместо доволен от това аз дори не знаех, дали се справих и така се прибрах
най-отзад от където дойдох. Скрих се. Замислих се: Как тогава, ще излизам пред
публика да говоря, като сега едвам го сторих?(нямах отговор тогава)
От тогава до сега минаха много
години и нищо не е същото. Прочетох много книги, поканих много хора в живота си
други просто ги освободих, преминах много курсове, смених доста работни места и
в някой отношения станах по-добър в други кои знае. Дори се промени любимия ми
цвят от червен стана син… Някъде между другото написах 20-сет книги, познанието
ми по фитнес е помогнало на много хора, знанието ми за йога също, масажите ми ги
ползват от къде ли не, създадох продукт(и) с които си служа добре в дейността и
така вървя напред. Намерих себе си в извървения път, медитирам, следвам сърцето
си и така общо взето минаваха дните ми до днес. Докато днес някак не осъмнах с
тази фраза: Личностно развитие!
Днес си дадох сметка, колко
много неща минаха през главата, сърцето и ръцете ми, а аз се чувствам същия.
Няма да влизам в подробности за личните ми битки, които съм водил години, но
спечелих една със сигурност: да мога да говоря пред публика. Много пъти ми се
отдава така възможност да го правя и за мен е чест да мога всеки един път да
участвам.
Отказах се от много приятелства
в името на моето развитие, защото не обичам някой да ми казва в какво мога да
вярвам, да правя или да създавам. Не! Тук аз съм човека, които пое 100%
отговорност в живота си.
И знаете ли, оказа се
най-трудно да простя на всички искали да се присмеят, подложат крак, заблудят и
т.н. Е, и това намерих начин да го сторя. Както благодарих на всички момичета и жени в живота ми, които не ме разбраха, така и сега мога да благодаря на онези,
които отдавна са вън от живота ми. Благодаря ви. Чудесни сте(но не за мен).
Според моите скромни разбирания никой човек на земята не може да казва, кой
какво може да направи или дали е способен да го сътвори. След като са се присмивали на Хенри Форд за двигателя с
вътрешно горене, на човека измисли телефона, самолета, крушката и т.н. Да тези
хора са в историята, а тези който са се смяли, са изгнили без дори някой да ги
помни.
За финал ще кажа, че съм горд с
това, което постигнах. Лиших се от много неща за много книги и информация, изключително
много време в движение, писане, медитация и опазване на познанието. Благодаря
на еволюцията поради която съм на този свят. Не ме е носил щъркел и не ме е „отървал“
по пътя си. Не съм от някой друга планета(е все още не е доказано научно да ли
е така) и за мен е чест да съм тук на планетата Земя – България - Лясковец.
