Само един поглед беше
достатъчен тя за да си припомни онази нощ…
 |
| Само един поглед беше нужен... |
Те никога не се бяха виждали до
преди този прекрасен миг, а сега се държаха така сякаш никога не са се
разделяли. Но понеже мъжът беше наранявах стотици пъти от такива като тази жена
и беше много предпазлив. Беше му омръзнало д го боли и да го мислят за глупак.
Но точно този път реши да обърне
нова страница и това съвпадна с новото познанство. Жената направо го попита:
-Аз ли съм ти първата?
-Не, неси, но това е без
значение.
-Радвам се, че си честен с мен
от самото начало.
-Аз вина ги съм бил, но не
видях същото от среща.
Тя направи първата крачка и го
целуна. А той стоеше малко като гостенин, който не знаеше на кой точно рожден
ден се намира. Толкова напориста беше, че веднага си сложи ръката на „пакета
му“ и започна да си играе с него както онези приказни герои в цирка си играеха
с топките и си ги подаваха. Разкопча
дънките му и направо коленичи, защото виждаше, че той не се сеща да започне
първи, и тя пое инициативата без да чака. Пое го с устните си и видя, как той
започна да настръхва. Бавно и полека започна да засмуква все повече и повече, а
той стоеше и още не знаеше, какво става. По едно време той си наведе главата и
я погледна хвана я и я изправи. Целуна я и помоли да легне на дивана. Тогава
бавно надигна роклята и смъкна бикините
и със зъби. Започна да я целува толкова чувствено, че тя се изненада наистина,
защото си мислеше, че той ще е поредното дърво в леглото и. Съблече и роклята
бавно и очите му бяха приковани от гърдите и. Толкова красиви форми не беше
виждал, а и не му се случваше всеки ден да вижда женска плът. А за първи път
толкова бързо да се възпламени страстта сякаш всеки миг щеше да настъпи края на
света и искаха да бъдат един в друг. Нямаше никакви пречки той да влезе в нея,
но все още не го правеше, защото искаше добре да овлажни средата в която щеше
да проучва с „пакета си“. Толкова много близане не беше правил,а тя такива
красиви чупки като арка от удоволствие и страст.
Притаи за малко дъх и като
изненада в гръб допря главата на члена си в нея и я погледна. Искаше наистина
да вижда, как реагира на всеки негов напън и тогава влезе бавно и до дъно. Тя
изстена, защото никой от всичките мъже с които е била не успя да стигне края на
тунела и, защото бяха страхливи. И май наистина сбърка като си помисли, че и
този е такъв, а като усети силата на захвата и мъжкото пръхтене върху гърдите
си разбра, че този мъж е различен от останалите. Така влизаше и излизаше сякаш
се чувстваше като у дома си в нея докато накрая, не се сдържа и свърши в нея.
Тя за миг изпита едновременно и
в радост, а след това се вцепени, защото до сега никой не го беше правил и за
миг истина като труп, защото знаеше, какво и предстоеше. Спомни си думите на
онази баба с грозния нос, че: Когато най-малко очакваш, ще ти бъде хем хубаво,
хем ще родиш дете. И тогава, ще разбереш, какво ти говорех. Думите ми ще са ти
като настолна книга и ти няма да можеш да ги забравиш, защото ще ти се наложи
да ги предадеш на своето дете.
Споменът се върна така внезапно
когато тя подаде своята гръд на малката си руса рожба за да суче и погледна в
очите му и видя онази нощ, която така и не разбра името на въпросния избран
мъж, който единствен успя да стигне толкова на вътре в нея въпреки, че тя не
можеше да има деца. Тя си мислеше, че онази грозновата баба я е проклела, а тя
и подсказала, да не бърза, защото има, кой да свърши доброто дело, за да
продължи рода на майките.
Но младия човек не слуша и си
мисли, че трябва да опита ли опита…
