Отказвам да се извинявам за
щастието си пред някого на тази земя.
Дълги години наблюдавах как
всеки си има някой и аз копнеех да усетя, какво е това наистина да имаш някого
до себе си. Гледах и копнеех и нищо не ми трепваше така, както днес. Да днес
когато я видях вече знаех, какво съм искал, чакал и желал толкова силно просто
ми се налагаше да почакам достатъчно дълго.
Бях се споразумял с вътрешния
си глас, че когато видя подходящия човек ще знам, че това е той. Години на ред
само съм си мислил, че това е този, човек/защото срещах много жени в живота си/,
който виждам, но съм се лъгал. Така от дете станах младеж, а после и мъж на 33.
И преди време една прекрасна
жена ми каза думите, който ми прозвучаха като „самоизпълняващо се пророчество“: „Ставаш на 33 и, чудесата се увеличават по 33“. Просто като ги
чух тези уникални думи ми привлякоха вниманието и ги записах. От тогава ме съпътстват
във всеки миг.
Оказах се за пореден път не
подготвен за онова агрегатно състояние, което само крилата на пеперудите могат
да ти създадат в стомаха и да карат кръвното ти налягане да скочи до небето и
чак след това да се върне като покой. Още когато я видях исках да и кажа всичко…наистина
всичко. Но тя изчезна и се скри, а аз дори не знаех, че човек може да се уплаши
от желанието да го видиш-просто да го видиш. Е, на мен по някога доста шантави
неща ми се случват дето дори не знам как да си ги преведа. За целта дори не
търся преводач. Ако наистина има нужда от превод времето намира преводача и аз
разбирам, ако ли не, не и това е.
Съгласих се и с това. Продължих
напред и си мислих, че няма да ми пука, но не е така. Не мога да скрия нито
желанието си, нито чувството, а и няма как да излъжа себе си..просто, защото не
съм лъжец. Все пак получих „някакъв шанс“
и успяхме да се видим. Срещата продължи дълго, но ми стана странно, защо не
може да ме гледа в очите, а гледа все в страни или в краката си. Това за мен
беше трудно да разбера. Наистина не знаех дали ще имам възможност да я вия пак,
защото до сега съм се нагледал на какво ли не. Но си казах, че ще попитам дали
ще може да не свършва всичко само тук и сега. Оказа се, че денят бе понеделник
и някак си в далечината на тунела този ден стана символ.
Последваха много прекрасни дни
след този понеделник и дойде мигът в който аз исках като един истински мъж да
се срещна с майка и и да заявя своята позиция в тази ситуация. Не съм го
планувал, но сякаш срядата беше най-подходяща за тази цел. Пиехме чай с нея и
изведнъж това ми дойде на устата и я помолих тя да и се обади. Времето на вън
беше студено, а вземахме решение за нещо толкова красиво и чувствено. Радвам
се, че тя се съгласи да ми съдейства и още с излизането като, че ли някой беше
извикал такси/а не сме ние/и така се озовахме пред тях. Е, още там дойде
първото препятствие: някой е счупил ключа на патрона и не се отваря вратата. Но
дойде един неин приятел и „джасна“ вратата мъжки и ние влязохме. Искам само да
кажа, че грам не чувствах нито вълнение, нито притеснение по повод срещата,
която предстоеше всеки миг щом се засекат очите ни с майка и. За първи път на
такава важна среща в живота ми бях толкова спокоен, честен, открит и дори
прозрачен. Влязохме и седнахме на дивана. Като една прекрасна жена тя извади на
масата бонбони и печена тиква с прясно мляко и кола. Случаят наистина беше
велик и паметен за мен. Докато гледах това си спомних: как преди векове така в шатрите гощаваха мъжете, който идваха да искат
момичетата от другите шатри за свой жени, защото нямаше значение, кой колко
беше имотен или зачетено богатството му, традицията беше такава..просто да
почерпиш достойно с нещо от природата./На дали майка и е съзнавала, какво
прави в този миг с мен и как това съвпадна със спомена ми от миналото/. Такава радост изпитах, и за първи
път ми излиза този дар пред очите. Веднага започнах да говоря без да ме подтикват
или да ми задават тон за песен. И така дойде мигът в който казах: Дойдох и да поискам
ръката на дъщеря ти. Не искам разрешението ти, а дойдох да те/ви уведомя за
намерението си да свържа живота си с тази прекрасна ваша дъщеря. Реакцията беше прекрасна макар и не очаквана и аз все повече изпитвах радост, защото за първи път ми се случва това, защото чаках този миг. Чаках го в този живот цели 33 години и ето на то се случи. И другото нещо което казах пред майка и: Ако мога
да те направя щастлива с това, заповядай в живота ми/тя си знае, защо го казвам това/.
Толкова добре и щастлив и горд
със себе си, не се бях чувствал много от давна, защото дойде мигът в който да
се изправя с личния си авторитет срещу нещо такова и да заявя и отстоя
позицията си на щастлив човек какъвто съм си. И тиквата си беше прекрасна и
така този миг веднага остана запечатан в съзнанието ми като нещо прекрасно.
Другото важно нещо е, че успях да направя на майка и процедура на врата и
главата с моето масло и то от сърце. Така се разделихме и тръгнахме за детската
градина да вземем момченцето и от градината, което нямаше търпение да се качи
на раменете ми и да гледа света от
високо. И какво като се запознахме в есента на 2012 г. като вътре в нас е повече
от ведро и топло. Стотици пъти и казвам, че съм и благодарен за това, че се
появи в живота ми точно сега, когато трябваше. Малкия се качи и гледаше от
високо и говореше на своя език и изразяваше всяко нещо с даден звук или емоция,
който ми пълни душата. Отново се върнах с тях и пътувахме в рейса до тях за да
бъда с тях още малко. И знаете ли, какво като сме похарчили купища пари за да
бъдем заедно…а само до преди два месеца си нямах и на идея от къде точно ще се
появят такива. Но намерих нещо, което промени всичко. Едни думи, който буквално
променят живота пред очите ми и ми отварят нови хоризонти. Думи на човека
написал книгата: „Не пипай тази книга“:
„Отварям се към всичко, което ми принадлежи
и ме докосва; ще правя това, което мога най-добре и което ми доставя най-много
радост. Винаги имам достатъчно пари, а до мен е човекът, с когото съм щастлив и
с когото си пасваме най-добре." 08.11.2012г. След
тези думи всичко наистина се променя и дори сега, когато пиша това.
През целия път до домът от където тръгнах
сутринта се усмихвах на отражението на стъклото в което виждах от части себе си
и нея, защото наистина сърцето ми остава там а само тялото ми се прибира в
рейса. Това не са само думи, а думи на един човек, който пожела и приветства своето
щастие и го пожела тук и сега-не някога. Това са думи на един човек писател,
който до сега беше сам като куче и поиска да сподели живота си с „писаното яйце“
на другата ми майка.
Майка и ме прие толкова добре в сряда, а в
четвъртък на другия ден моята майка взе да ми излиза с това, че сънувала кошмари
по повод това, че съм и споделил за бъдещата и снаха. Точно сега не бил
най-подходящия момент да водя когото и да било тук, щото не знаела какво щяла
да казва на баща ми, че ще трябва да храни още един човек. Това ме срази и
както обядвах оправих си масата и се махнах от кухнята, за да не направя нещо,
което да боли. Говорих с жената, която финансира един мой проект с нейна идея и
която много ценя и малко след това сълзите ми сами излязоха от очите. Споделих
с мацката си с „речните очи“, че става
нещо, което много ме нарани, а тя ме помоли да отида и да се извиня на майка
си, което съответно засили сълзите ми и тя стана свидетел на това. Плачех
неистово. Аз не се срамувам от сълзите си, а от положението от което се
появиха. Наистина ме заболя и огорчи неразбирането на една чиста душа като
моята. Но и казах, че: Отказвам да се извинявам за щастието си пред
някого на тази земя.
И малко по късно през деня нейната майка,
която ме вижда за първи път, а ме чува за втори успя за много кратко време да
ми подейства добре макар и само по телефона. Не очаквах нищо, а получих всичко….благодаря
ви прекрасни същества в моя живот. Благодаря ви, че влязохте в живота ми по
най-достойния начин чрез закона на любовта.
Обичам
ви!
