Да станеш...
 |
| писател в XXI в. |
За да станеш писател първо “нещото в теб” трябва да се случи вътре в теб и след това
от вън. Още преди да мога да завърша училище,
аз
„трябваше“ да се превърна в човек, който трябваше да завърши такова. А дори не
съм знаел, тогава, че вътрешната промяна предхожда външната.
А сега когато пиша романи
намирам същата прилика в това, как сам трябва да се превърна в пишещ човек и
тогава да стана писател. И както можете да се досетите стъпките на романите ми
са прости и много бързо се променят към добро. Но нека е ясно, че ако вътрешно
не се чувствате писател и да напишете най-хубавия роман ще сте го лишили от
вътрешната страст, която само вие можете да му придадете когато го пишете.
Запознах се с много“ капацитети“ който смятат, че са се провалили, защото не сa прочели техния роман достатъчно, а те
самите смятат така, защото самите те не вярват в капацитета си, който имат и
затриват и потенциала си. А според мен не виждам причина да не вярвам първо аз
в собствените си сили и редове, който съм написал. Не можете да психясвате само
заради това, че не са ви дооценили „достатъчно“.
Имаше мигове в които не знаех
героите на къде ще поемат и за това скрих всички знаци и маркировка по пътя им,
но те си направиха техни и така следваха тях. И най-интересното е, че забелязах
как ми допадна техния индивидуален начин на проправяне на пътя. Да аз ги
създадох като произведения, но те както и децата ни не са такава собственост в
която можем да се вкопчим до кръв в тях.
Забелязах, че понякога в мен се
преливаха арогантност и смирение, което не ми беше присъщо. Радвам се също
така, че скромността отдавна ме напусна, като видя, че не и обръщам внимание и
пое по пътя си. Защото тя е красив дар за такива хора, който нямат други
качества. А, аз съм пълен с такива. За това аз от самото начало когато прописах
преди 12-сет години не си и помислях да се конкурирам с някого или пък да
подражавам на някого. Следвам само интуицията си и по някога се вслушвам в
жената, която ми прави кориците/защото тя надминава очакванията ми/. Не мисля,
че за да напиша даден мои роман ми е нужно нещо освен-тишината на природата,
въздуха и водата. И Благодарение на това осъществявам в мирно време своя поход
сред природата макар и на ниска надморска височина.
Аз не съм от тези, хора, който
като се обърнат назад ще видят как съм вървял през живота си само на пръсти, но
пък от време на време се оставям птиците да ме носят на крилете си, защото ми е
нужен различен поглед. А птичи поглед е достатъчен за начало на дейността ми
като писател.
Благодаря за шанса да започна
да творя точно в прага на новото хилядолетие… и да не забравям нищо от старото.
