В седмицата на моят празник!!!

В седмицата на моят празник станах на 33 години.

Родих се преди 33 години за да бъда радост на семейството си, а се оказах в зараждащ се раздор. Много важно(де), кой как ме възприема.

След прекрасно изкарания ден и изненадата с тортата от скъпите ми хора на сърцето си тръгнах обратно. Най-интересното е когато си слизах от автобуса и се заговорих с мацката, която рисува картина в салона който държах за масажи.

Разбрах от нея, че ходи на курс за графичен дизайн и, че материята ще я обогати, понеже е художничка. Тогава се сетих да и покажа етикета на моето масло, който носех в чантата си, защото работихме през деня по него. И само и наблюдавах реакциите, как се радва, че нещо, което е направила не е заминало „на вятъра“ както много други неща. Бяха ми свършили бонбоните за да я почерпя, но пък успях да и споделя, че за моя рожден ден успях да си подаря 20-та книга. Нямаше го в плана ми наистина това да стане сега или когато и да било, но пък стана факт и е посветена на един много прекрасен човек влязъл в живота ми чрез закона на любовта. Успях дори да и кажа, че ако успее добре да се научи да работи с това, за което ходи на курс може да и възложа задачи за корици и т.н. и да и пращам и други хора, на който правят и техни неща. Стига обаче да се научи, защото наистина там има „доста играчка“.

Но другото по което разсъждавах е: Как успях да стигна до тук и как наистина реализирах всичко за това не малко време от 12-сет години с труд(и техника). Вървях и се питах сам…може би, защото наближава малко след рождения ми ден да направя разбор на цялата година и да програмирам следващата, както правя до сега от как започнах да драскам по някакви си листи, който обикалят света под формата на книги и на свободни текстове.

Но за разбора е рано да говоря, защото още малко ми трябва, но пък съм готов със следното: „Хубавото се случва сега, не някога или никога, а сега на мига“. За мен е важно да е сега…