Просто писмо...
 |
| врата към прошката |
В зародиша е любовта, но сякаш
се разминавах на моменти. Срещата ми с нея ме освободи от една любов в която
даващия бях аз, а от среща нищо и нищо. Оказах се в един миг мъченик за слава
от любов и се раздавах колкото мога.
Но се появи тя… От начало не
исках да повярвам, че тя ме оставя да разбера и осъзная, че сам си причинявам
страдание като не искам да видя ситуацията в която сам се вкарвам и използвам
като гориво любовта си. Да даваш ми беше присъщо, но да приемам сякаш си бях
забранил. Месеци на ред тя ме „завръщаше“ и чакаше да се обърна към нея с това,
което искаше да ме дари-любов. Не, че не се дърпах, но накрая сякаш осъзнах, че
няма смисъл да се превръщам в роб на едностранните си чувства. Исках онази жена
да я даря с еротичен масаж, както усещах, че има нужда да „скъса синджира“и го
сторих, малко преди да включа езика си в масажа. Спрях се до там за да не си
помисли твърде много, че съм я обезчестил и после да се чуди как да се изповяда
в църквата. Спрях се, защото не исках да превръщам прекрасния миг в секс.
Остана само една прелюдия към него…
След като свърших това аз се
отдадох на другата(Ти се разпознаваш сама, коя си). Тя завладя и емоциите ми и
денят ми и дори накара течността в тестисите ми да заври. Признах си, че съм
просто човек, който за първи път почти се беше загубил по пътя си, а ти ме
завърна. Така с времето всичко вървеше къде добре, къде още по-добре докато
дойде мигът на живата ни среща. Една нощ в която телата ни се сляха в едно и
бяха часове едно в друго. Пот, страст и ласка бяха достатъчни за всичко само не
предвидихме, че петелът ще прекъсне всичко, защото се съмна. От този момент
нататък знаех, че ти вече няма да си моя, а отиваш от там от където дойде при
някой друг. Сърце и стомах се свиха, а съзнанието ми не искаше да позволи това да се случи, но ти
беше взела своето решение преди още да си ме докоснала. Почувствах се жалък и
излъган, че ми позволи да бъда с теб един миг, а друг да бъде с теб години. Не
исках да повярвам, че отново всичко се повтаря, но те първа това сега започва.
От как трябваше да те деля с
новия измислен герой в твоя живот, който уж ти дари „свободата“ а те отдалечи
от мен се наложи да затворя сърцето си за теб. Това ме нарани, а после
забелязах, че започна да ме души и убива. Обезверих се и се питах: „Каква е тази любов да казваш на някого, че
го обичаш, а да си в друго легло, на друго място с друг човек паралелно?“
Това просто до последно вярвах, че ще се промени…но късно осъзнах, че няма да
стане и единственото нещо, което мога да направя аз е да се променя. Да, се
променя и да бъда себе си, защото отново си позволих да се загубя и да повярвам
на жена, която ми помогна да се загубя в паяжината на собствените си чувства.
Мисля, че достатъчно време се чувствах като превързан в тази любов и вместо да
дишам спокойно и свободно аз хабих енергия и мисли за да разбера, защото ме
излъга така. Защо? Намразих себе си за дето ти повярвах и дори бях готов да се
скарам със самия мен си, за дето позволих на сърцето си да ме подведе така. Защото
разума отдавна беше разбрал, че ти си си направила сметката предварително,
какво правиш само дето аз не разбрах. Наистина свежестта на деня ми се вкисна
до толкова, че и за оцет не ставах, а работата ми беше умряла. Аз който години
наред се беше посветил на щастието си да бъда себе си, се оказах на дъното от
това, че допуснах да бъда погълнат от една голяма лъжа. Разкаях се цяла година
за допуснатата грешка, че дадох нов кредит на доверие, а получих разрив и
блуждаеш поглед като призрак, защото се влюбих. Опитвах се да ти покажа, че с
това което направи с мен ме уби. Едвам успях да спася поне малкото което ми
остана от мен да не повлияе на работата ми като писател и да ме погълне
бездната на отчаянието. Положих груби усилия да се спася сам, защото ти дори не
разбра, че аз страдам и агонизирам макар и без да плача.
В един миг просто ми писна и си
казах: Майната му на всичко!!! Имах
нужда да си простя сам на себе си, защото в моя живот аз съм по-важния, не ти.
Не съм толкова умен за да си позволя аз да страдам „от любов“, а ти да ми се
усмихваш доволно. Не това просто приключи за мен. Простих ти, защото си поисках
мирът и свободата в която ме завари когато се запозна с мен и ми видя кафявите
очи/знаеш за какво говоря/. Това е мое право и ти повече нямаш тази власт над
мен. Написах книга за теб, в която вложих много от душата си и това ще остане в
историята дори мен да ме няма някой ден. Не съжалявам за нищо, просто не обичам
да ме лъжат и правят на глупак-това е.
Простих си на себе си, че се
загубих като малко дете в пещера, защото ти имаше време да измислиш своя план,
без да бъдеш достатъчно честна с мен. И едва когато аз наистина се отдалечих от
теб ти започна да разбираш, че просто всичко е до тук. Ти победи в твоята
битка, защото така или иначе беше решила изхода на живота си. Аз просто исках
да бъда щастлив, но не вярвам на приказки, а при теб направо ти вярвах сляпо.
От месеци аз не желая да се гърча и да агонизирам за това ти простих от раз, за
да не ме трови всичко това нито живота, нито работата нито творчеството ми. Аз
не те мразя, макар, че бих могъл от силна любов направо да вляза в дълбоката бездънна
в омраза към теб. Но аз имам едно сърце, което може да обича и да бъде
всеотдайно, но то наистина не го разбра и оцени. Не те виня за нищо грешката си
беше моя. Ти просто си следваш твоята схема и си гледаш интереса.
Позволих си да се освободя от
това минало и да не се чувствам гузен, длъжен или съпричастен. Това е изповед
на един млад, щастлив и открит човек, който няма да се извинява на никого за
това, че е щастлив сега. Омръзна ми да бъда втори или трети в живота ти.
За това си простих и се
освободих. Преди 3 дни попаднах на една песен на любимия ми певец Хулио Иглесиас/Заради любовта на една жена/ в която той пееше все едно за моето
събитие. Явно и той беше преживял болка от любов преди години. А това е песен
изпята преди дори аз да бъда роден. Тази песен ме освободи и мога само да
благодаря, че за пореден път музиката в живота ми ми даде своя дар.
Имам толкова красиви неща,
който всеки ден ме очакват да реализирам, че не искам да нося товар, който да
ми тежи.
Аз ти простих и без да си режа,
каквото и да било от мен. Простих, защото мога да обичам. Обичам себе си…
Благодаря ти все пак, че ми
даде този урок.
И запомни едно от мен: Ти си
късметлийка, защото няма да ти кажа сбогом!
