Израснах във време на отиващ си
комунизъм и уж бъдеща декорация. Видях и едното макар и дете, а сега виждам и
това, което става тук и сега. Продължавам „да израствам“ но не на години, а на
съвсем различна честота.
Моделът на поведение беше да
слушаш по-големите и да уважаваш по-старите. Само, че какво се случи с мен. Аз
не съм от лесно преклонимите душички и не зачитах и това правило. Защото се
оказа, че вместо да ме научат/ и от училището/ да се справям с живота, както
хубаво би било да е така, се оказва, че искаха от мен да бъда някакъв си
бачкатор/за някого и никога за себе си/. Не се съгласих и продължавам да
действам в тази насока.
Приех много бързо, нещо което
интуицията ми зададе като параметри и се оставих в него направление. А то е: “остави се живота да те води и учи“.
Така започнах да вървя по тези стъпки и реших да направя ревизия на нещата до
тук в навечерието на рождения си ден/27.11.2012г./ часове преди да стана на 33 години.
Правила за Ревизия
(упражнение за преглед на деня)
по модел на Невил Годард
(упражнение за преглед на деня)
по модел на Невил Годард
![]() |
Newille Goddard |
Хората, който не познават
силата на въображението заспиват в края на деня си, изморени и изтощени приемайки всички събития от деня за
безвъзвратни. Вместо това би било добре да има едно при написване и приспособяване
на денят по наш модел, което ни се иска наистина да преживеем.
Самата авто-ревизия може да се
прави и постига във всяка една област от живота не зависимо къде се намирате и
с какво се занимавате.
Единственото изискване е да
повишите вниманието си по такъв начин и интензитет, че ви е напълно да се потопите
и вживеете в преглежданото действие. Упоритото въображение, центрирано в
усещането за вече изпълнено желание е тайната на всички успешни действия.
Всеки
етап от човешкия прогрес е осъществяван от съзнателното, доброволно упражняване
на въображението!
Невил Годард
Чак след като се докоснах до
Невил Годард разбрах още нещо, което като, че ли до сега ми убягвало. Но
разбрах и него и така започнах да пиша своите писма…ето малък откъс от едното:
„Здравейте,
г-н Христов… От как разбрах ме за вас, книгоиздаването, книгоразпространението
и книгонаписването вече не е същото за никого, а още повече за нас. Поздравява
ме ви за неуморимия труд, който сте положили през годините докато пишете и
никой не е знаел за вас. Това което видяхме, прочетохме и осъзнахме, е че вие имате нещо, което до
сега не сме срещали което е явно ваша марка за успех“.
Опитайте
и вие също ще си докажете, че вашето въображение е създателят.
Чак след това ще разберем, защо
толкова много акцентираме върху важността от контролирането на живото
въображение.
P.S.:Скоро
ще напиша и истинското развитие/с
писмата/ по този въпрос…очаквайте го!!!