Всяко едно нещо се повтаря
минимум по няколко пъти. Всеки в даден момент от живота си се „събужда“ и иска
да бъде себе си а до сега не е бил такъв и си иска своето като другар, който да
го разбира след като се е променило нещо. В един
миг се започва едно лудо търсене на подходящото ново амплоа и ако се намери е
добре, а ако ли не настъпва нова истерия. Все едно ако постигнеш нещо
задължително трябва медал да ти се даде, защото само едно вътрешно
удовлетворение не ти е достатъчно.
След настъпването на времената
от 1994г. насам много хора се събудиха и искат да се срещат със себеподобни,
който наистина някой от тях са водачи и раздават светлината си дори без да
говорят. Споделянето по някога се явява всичко, защото тук вече вибрациите са
светли и радват душата напълно. Обръщането на вниманието от към негативността
на дадена личност допринася за отдалечаването от нея колкото се може повече,
защото никой не иска да се събужда в мрак и го заливат с помия. И когато осъзнаеш и осезаемо усещаш
негативизма на любимия си искаш промяна. И когато попаднем в дилема дали да се
освободим или да останем не дай си Боже да изберем да останем и да потъпчем
вътрешния порив, който ни води. А интуицията може да се къса да крещи в нас, че
промяната е задължителна, защото живота е за това да се живее, а не да си роб
на догми, чувства и т.н.
Случвало се е милиони пъти един
от двамата да се „събуди“ или обърне към някаква духовна практика и другия да
се чувства заменен и забравен, което далеч не е така, защото ако ние не се
развиваме, а „циклим на едно място“ е много зле. В такъв миг ако продължаването
на съпротивление и отказ за разбиране на търсещия е по-добре човек да си тръгне
и да следва наистина своя път без капка вина за раздялата им. Средната душа няма
нужда да те ограничава в нищо а иска да бъдеш себе си и да следваш собствените
си стремежи и да твориш, както никога до сега.
Не можем да чувстваме вина за
това, че сме се „събудили“ а нашия любим е „заспал“ още и би трябвало да се
освободим от страха за несигурните времена, защото и това е илюзия. За всичко
им надежда стига да не потъпкваме интуицията си.
Всичко се свежда до нашия личен
избор, който е свещен и за нищо на света не би трябвало да го потъпкваме. Щом
мога да практикувам своите духовни практики или йога и не ощетявам никого с
това значи това е част от пътя ми. А ако това е проблем в отношенията ни по
между ни значи нещо ще се промени и то веднага. Единия не може да живее излишно
за другия и да го тика „с багера“. Вместо да давате доброволно да ви източват
енергията по-добре се вземете в ръце и променете това веднага.
Ние сме творци на собствения си
живот и никой не може да доминира по този отрицателен начин над нас и да ни
затруднява свободното дишане. Когато има мир и любов всичко е разрешимо в
житейския пъзел.
Запомнете едно: За една душа
веднъж усетила порива на вечността е невъзможно да бъде укротена или да бъда
държана в житейска клетка. Тя жадува своята свобода….
Събуждането по някога става за
сметка на изгубеното време. Също така то става и по различно време и не съвпада
с другия до нас. Но когато и двамата могат да бъдат себе си във връзката си
това е нещо голямо и велико. Ако можете да осъзнаете, че всеки един живот е дар
и този дар да бъде поднесен към другия подобаващо няма как да не остане
незабелязано.
Какво място щеше да е
земята, ако я нямаше любовта помежду ни, запитали ли сте се?
