с Дейзи Патън |
Душа, за която чувах само, че съществува, а като, че ли беше обвита в
мистерия за мен. Но когато се срещнах с нея и тя изрече името си разбрах, че
има една прекрасна магнетична сила в която се убеждавах за пореден път, че тя
притежава.
Още щом усетих енергията и знаех, че тя е единствения авторитетен автор
на тази земя за мен на когото мога да се поклоня(най-чистосърдечно), защото имаше
такова сърце каквото много трудно се намира в житейската драма.
Дейзи Патън влезе в живота ми през сърцето, където мнозина правиха опити
да се докоснат дори, но така и не успяха.
Сега когато почувствах това да го напиша и казах, че ще го направя, а тя
каза, че няма нужда. Не напротив има такава нужда, че едвам издържах толкова
време за да го подредя достатъчно добре и да го облека в моя стил на писане.
Знаете ли, не срещнах някой да си беше направил труда да напише нещо за тази
жена, която е така прекрасна не само на външен вид, а и вътре в душата и. Просто
да си беше направил труда така да изкара на светло една такава прекрасна и
талантлива поетеса като нея. Тя е достатъчно известна и без аз да казвам
каквото и да било, но това са мои думи и моето поле за изява.
Мога да си позволя за сетен път в живота си, да кажа, че се радвам в
навечерието на личния ми Ренесанс да я приветствам с добре дошла в моя свят…Благодаря
ти, че те има,Дейзи…