 |
| Плочите на Харати |
По различно време, на различни места се спуска свисше
различна информация, помагаща на човечеството. Въпросът е, дали вестта е в точното сърце и дали ще срещне
своята реализация.
Една нощ моят приятел сънувал
нещо, което го изненадало много: Изведнъж се озовава в пещера и бива преведен
през нея от един /явно чист човек/ нашият учител по йога, и преминават след това през
няколко галерии /от пещерата/. Минавайки през едната галерия той съзрял икони,
а през втората учителят ни по йога му показал докосвайки „плочите на Харати”.
Започнал да му говори нещо, но той не помни. /а самите плочи биват написани
интуитивно още през времето на атлантите /лемуриици/. А както г-н Мулдашев пише в една от книгите
си, че до тия плочи не може да се достигне току така, защото биват пазени от
поколения специално избрани от един и същ род-пазител и допълнително Енергията
придава такава защита, че е невъзможно да се достигне до тях от простосмъртен.
Оказало се, че моят приятел припознал мястото и на сутринта го открил в Гугъл:
мястото отговаряло на Кукленския манастир /св.Кузма и Дамян/, а там има и
лечебен извор. /там също така е създаден и Кукленския псалтир/. От тук „следва
хипотеза” за чистотата на душата и самото докосване до плочите на Харати след
като не може всеки или никои да ги види.
Плочите не са нищо друго освен
„книга на Мъртвите” /а със сигурност е наричано така, защото /хората се
страхуват от смъртта/ съществата са в самадхи/или сомадхи/ и практически
изглеждат като мъртъвци. /Това състояние е забавени или напълно изчезване на
влиянието на илюзорното време симптоми. Неподвластни на времето същества пазещи
генофонда на човечеството с такава прецизност и простота/.
