моя приятел |
Приятната изненада. След като излязох от малкият параклис „св.Троица” в манастира „св.Петър и Павел” в Лясковец, една от монахините ме видя и
поздрави. Оказа се, че това е сестра Параскева и веднага ми каза, че много се
радва да ме види, попита ме, кога ще ходя на Божи гроб и, че не е знаела за моите дарби на писател до преди да
види една от книжките на леля Веска.
Благодарих и за вниманието и отново се загледах във ветропоказателя на
часовниковата кула. Самият часовник не работи сега и не ме грабва, но това да
наблюдаваш играта на вятъра е прекрасно. Отнесох се по посока на самият вятър и
исках буквално да прелитна до Израел
за да мога да видя, целуна, прегърна
и влея живителна сила на любимата ми жена. На този етап още не знаех, как да се съюзя с вятъра, но вниманието ми бе
пленено от елегантната мощ на вятъра, който си прави, каквото поиска и не е
зависим от нищо. Изпратих послание с мисълта си към любиматa, и дори не се съмнявам, че е
пристигнало за секунди, защото моята мисъл-буквално
лети.
Въпреки, че случващото се в
мисълта ми ме отнесе и ми достави такова изобилие от радост в душата ми, че
дори спрях да наблюдавам ветропоказателя, защото сякаш стрелката сочеше към
моята любов. Вятъра си бе направил труда да ми покаже посоката, а тя е посоката
на любовта. В сърцето и там където е мисълта ми, която подхранва съществуването
ми и ми дава кураж да продължа напред въпреки, че не знам, какво предстои. Има
моменти съм се питал, че какво от това, че мога да помагам, лекувам, масажирам
телата и душите на хора, аз също имам непознати страни и много въпросителни. Но
преди 17г. смених въпроса „защо?” с въпроса „какво?” и така картината не се промени, но аз се промених за
околния свят и това породи приятелството ми с вятъра. Така се запознах и с
книгата на Пауло Коелю-Алхимикът и
там за пореден път прочетох как овчарчето се съюзи с вятъра за да покаже каква
е силата на живота. А тя е любовта, вятъра само задуха толкова силно, че сякаш
той се пренесе. Така за пореден път аз имам възможността буквално за миг да се
пренеса с мисълта си и да усетя, как тупка сърцето на жената дарила ме с
толкова много обич, топлина, страст
и какво ли още не.
Аз съм Христо от Лясковец и някак се сприятелих с вятъра, който помага на
града ми да има живителен дъх и тяга за добруване.