.jpg) |
| Дишане |
Белодробна вентилация: Най-малко
тук ще ви описвам анатомичните пояснения за самия процес. Моята цел е да
споделя личното ми преживяване на един смесен житейски план. Едно обикновено ходене по 1, 2, 3
часа/без значение са километрите тук/ ти дава всичко от онова което се нуждае тялото ти. Постоянното и
равномерно ходене закалява и разпределя и засилва всички процеси в организма.
Не е задължително прехода да е през пресечена местност, както е моят.
Задаването на маршрут и обикновеното ходене е важно за мен по няколко причини:
Създадох
си навик, поне да ходя, ако не тренирам нищо друго/което не е така от много
години/.
Навика
се превърна в постоянство и сякаш си търся разходката като наследство.
Наследството,
което открих пряко е свързано с ходенето и използването на природния ресурс на
гората, след това развиването на моят/сякаш интуицията се засилва/ и чак тогава
се търси изгодата.
Благодарение
на белодробната вентилация се научих да дишам дълбоко, ритмично/йогийско дишане/ и бях започнал да бягам по 31 обиколки на стадиона/12км/като подрастващ.
Сега макар и да не бягам не спирам да ходя.
Докато
обмяната на веществата ми се засилват и подобряват, аз се чувствам, изглеждам и
все по-добре и това ме кара да се гордея със своята упоритост.
Често
пъти когато съм отнесен по някоя тема дори не усещам, кой диша вместо мен, но
пък именно тогава се раждат моите творби-а аз съм на автопилот/сякаш/.
Докато
аз съм вглъбен в себе си и мантрувам
белодробната вентилация обогатява, освежава и подновява вътрешния ми
свят и това ме изпълва да краен предел. А от тук може да се съди и за всичко
други успешни мои начинания, защото всичко е чисто, свежо и живо, което е
критерий за успех не само сега, а и за напред.
Благодарение
на усвоената и съзнателна белодробна вентилация личната ми медитация и лична
практика на уединение не ми е нужно да ставам отчелник, всичко си върви и си
следва естествения и природен път, а той за мен се измерва в живот и здраве.
Така, че мисля, че може да се
замислите и да се вземете в ръце и да започнете да ходите/поне/, преди да са ви
го назначили „докторите” като мярка за запазване на вашия живот, а не като
неговото естествено продължение. С годините виждам едни се активират и
започват, но минава време и забравят или ги до-мързява. Наистина е трудно, да
се накара по-възрастен човек да бъди при-учен/както и едно например/ на ново да създава чисто нов
навик на елементарно ходене, но когато умре човек се сеща, за нещата които е
можел да направи, а не е.
Това не е пропаганда, а споделяне
на моя личен план с определена маса хора, които следят написаното от мен.
Проветрявяйте белия си дроб, както правите със домовете си, за да имате
възможност да виждате достатъчно дълго изгрева и да не съжалявате, че не ви е
стигнало времето тук на земята.
Аз мога да си го позволя, а вие?
