След като все пак се разбрахме, че аз
съм сериозен в намеренията си относно това тя да и възложа да бъде лице на
маслото ми, си
определихме среща на шадравана в Горна Оряховица.
С такава радост пропътувах разстоянието между двата града за пореден път
и наистина нямах търпение да снимам, а вече се беше появила идея за заснемане
на два клипа. Само не знаех, как ще реагира модела помолен от мен, защото
наистина не се познаваме и почти нищо не знам за нея. Но тя успя да ме попита: „Какво
се изисква от мен?“ А аз и отговорих, че искам да бъде себе си, нищо друго. А
това каза те, че и се отдава най-добре, да бъде просто себе си.
Седнахме в базата и просто си
продължихме разговора. За да сме напълно отпуснати и просто да използваме
времето заради което сме тук да създадем стойност за нас и продукта ми. И на шега започнах да
снимам въпреки, че не бях оповестявал, какъв ми е планът за действие. А, още
докато идвах го проиграх няколко пъти, кое как може да стане и така просто
оставих нещата да изплуват сами. Така се чувствам много добре като нямаш норми,
не гониш срок, време и кой знае, още колко абсурдни неща. Една спокойна среда е
най-добре!
След снимките, направих ме два
клипа: единият е за това, как може да се ползва маслото, като мазило за устни;
И като масажно средство с
напълно различни похвати, които много хора посещавали козметик се изненадаха от
видяното в похватите от мен;
Така на рождения ден на маслото
на 28.02.2013г. аз правих снимки, пих кафе с лицето на маслото ми и барманчето
помагаше за другите детайли относно снимането. Получи се един прекрасен и
забавен ден и дори не разбрах, кога минаха 5-6 часа в разговори и смях. Да. „Ако
не е забавно не го прави“. Е, на моменти се оказа, че аз говоря и разказвам
повече, но с това се оказа, че докоснах доста интимни и лични детайли на
модела, на който му се насълзиха очите на няколко пъти. Оказах се добър оратор
за пореден път и после „изтърсих“, че това ми е краткия репертоар.
Тя имаше „неблагоразумието“(шегувам
се) да ме попита за книгата ми „Африка в моето сърце“ и ме помоли да и разкажа
за нея. Понеже тя също има сърце и усеща, че там има нещо интересно и за нея.
Оказа се, че с разказването ми тя също пророни сълзи като мен и хиляди други
докоснали се до нея. Припознала е много неща от книгата за свои, което е доста
изненадващо, защото сякаш книгата става „универсална“ за много души на тази
земя. Зад крехкия си външен вид(защото е дама на 18-сет години)тя е преживяла
такива „грозни неща“, че дори баба ми надали ще се сети. За пореден път се
убеждавам, че зад крехката женска визия стои едно голямо сърце изпълнено с
лични мечти и стремежи, който също искат да бъдат реализирани. Но има една
спънка: Как? За да промени всичко тя е решила да смени досегашния си начин на
живот и да продължи напред.
За спомен! |
Където и да се намираш, каквото
и да правиш, Криси искам да знаеш, че аз съм тук.