Преди точно 33 години се родило едно момче, което тогава било
радост на майка и татко като първа рожба. Растяло, но трудно се впечатлявало от
нещо, защото идвало от друг свят където много от нещата, до който се е
докосвало били различни. Трудно се научило да чете и пише в този свят, защото
не точно това бил модела за комуникация. Там от където идва, нещата ставали без
дори да си отваря устата, само чрез мисълта. Устата се ползвала само за да се
приемат даровете на природата – храната.
 |
| поучителна притча... |
Така растяло и опознавало този свят с доста голямо
любопитство, но мълчало много. Дълги години мълчанието му било нужно за да го
предпази от всички странични дефекти на това общество. След време когато само
анализирало своето мълчание разбрало, че то е било продиктувано от не точно
добрия тон на родителите му за да мълчи, когато най-много имало нужда да
говори. Нищо може би така трябва! В училище не бил дори „от добрите“ но това не
го притеснявало особено. Единствения проблем бил вече на лице не моженето да
говори пред хора. Упс! Искал да бъде изпитван писмено.
След много драматични житейски преживявания в живота и
понасянето на стотици отхвърления от много хора, момчето решило вместо да иска
да променя света да промени себе си. Започнало, но сякаш това била най-трудната
задача, защото имало много „насадени“ трески за дялане, което не съзнателно
било попило дори без да разбере от околния свят. Някъде между другото започнало
до си води записки от личните си преживявания и несгоди. Листите хартия се превърнали
в дневник. После дневниците станали няколко и така се появила спонтанна идеята
за да се обособи нещо като книга. Раждането на една книга се оказало непосилно
за момчето, но не се спряло пред нищо, защото знаело, какво иска, само не
знаело тогава, как може да стане. След поредица от други събития и среща с
великия закон на привличането нещата се променили. „Поискай и ще ти се даде!“
Писането на книги понякога било скучно нещо и за това момчето ходело често в
гората като в пълна изолация. Никога не е смятало, че отдръпването от
обществото и покриването на техните норми на поведена са били важни за него.
Странен и с характер, така беше се определило пред приятел преди години.
Времето не спираше, а младото момче стана от грозно патенце красив, щастлив млад
лебед, който наистина се научи да лети. А, самото летене, го извиси до там, че
нарече себе си драскач на бели листи, а хората го нарекоха писател. Някой
слагат титли от незнание, други от уважение, но момчето искаше да бъде просто
човек(не друго). Книгите му се превеждат на други езици от радост на
преводачите.
Набираше скорост и така се радваше на живота докато веднъж
поиска от най-успешната му книга да има филм и да се направи музика по нея.
Всичко по реда си си повтаряше то и знаеше, че наистина това нещо е факт в
живота му. Как вече не беше негова грижа. Свърза се с един също млад творец
боравещ с нотите и музиката за да го помоли дали ще се съгласи да създаде
музика по сюжета на книгата, за да привлече и филма. След като разказа драмата от книгата другия творец се съгласи и младия писател беше във възторг. Така
момчето което пишеше таеше надежди, че този човек след като е поел да създаде
това ще го стори. Не спеше момчето а летеше буквално. Вглъбено и щастливо то
продължи да твори. И тъкмо беше започнало по една програма да изчиства себе си
от много нежелано съдържание в себе си когато разбра, че обещанията на този
човек не струват нищо. Той просто не може да държи на думата си и намери начин
да го свърже с това, че младия писател обича голотата в жената и нейните
красиви форми. Според него писател като момчето не можел да се излага и да пада
така ниско с тези сексуални стремежи. Момчето се стъписа, от глупостта на
твореца създаващ красива музика, но каза, че му прощава. Но от отвори скоба и
там помести: Един ден ти „ще чуеш“ за
мен, но аз няма да кажа нищо хубаво повече за теб, ти може да съществуваш, но
далеч и ще си поредния гледащ ме само през стъкло. Сам ще съжаляваш за лъжата и
прехвърлянето на топката. Прошката на момчето беше най-малкото деяние относно
поведението на човека правещ музика. Просто не беше се родил човек на тази
земя, който ще може да казва, какво и как ще става относно момчето. Чрез
свободата да избира момчето знаеше, че има и други, като този и така продължи
напред да опознава следващите поели този не лек товар да създават музика по
книга вместо по филм.
Минаха седмици когато момчето разбра от природен източник,
защо този човек създаващ музика е постъпил така. И някъде между другото скоро стана баща. Настоящата
му жена го държи толкова изкъсо, а той дори не съзнавал това и поведение. След
като разбра момчето бе щастливо, че му бе простило и вече знаеше, че този буен
пенлив творец вече е пресъхнал и нещата, които прави вместо да са в постоянен
възход, секнаха. Просто са пресъхнали. Не, че момчето го иска, а защото това,
което говори вътрешния му глас никога не го лъже и той просто изказва своята
дума. А човекът създаващ музика наистина не знаеше момчето в какво се бе
превърнал докато гледаше всичкия този жив цирк на хората и техните псевдо отношения. МАХДИМ! Приятелю сбогом! Желая
ти всичко добро, макар то да не те съпътства. Аз все пак ти го желая да бъдеш и
да се пазиш от собствените си мисли и уста…
Всички прилики с действителни образи и места в притчата не са
случайни…и са създадени съвсем съзнателно и с ясна и светла мисъл, без задни и
долни мисли.
