Спомен от Актрисата!

Когато бях напуснал вече фитнес залата в града ми, един ден доведоха едно много къдраво момиче в залата. Те уж тренираха с приятелчето си, но като ги гледах нищо не правеха, но аз не вземах отношение за тяхното губене на време, защото аз ценях моето.

Виждах, че вече ме сочат след като тя говори с другия човек, който зае моето място. Усещах много тези неща, но признавам си направих се на шматка. Обаче те наистина дойдоха при мен и ме попитаха дали мога да им обърна малко внимание. Усмихнах се и ги изслушах. Обясних и накратко как стоят нещата относно залата. Попитах я какво иска да постигне и колко време си е задала, като време и такива „тънки“ въпроси. Почти привършвах с тренировката си и вече бях започнал нейната такава.  Върнах я наистина от изходно положение със загрявката на тялото, защото не видях да го прави. Структорирах и тренировката общо с цялостно леко натоварване на тялото за да се запознае все пак с физическите движения и своите лични възможности. След като свършихме с тренировката и тя остана много доволна ме попита, колко ще и струва всичко за да се погрижа за нея. Малко ме смути с въпроса си, защото не очаквах освен тази тренировка да ме занимава с друга, но явно…

Сега ще ви кажа, какво и направих и си мислих, че няма да и хареса: Загрявка на тялото, покачване на пулса за колелото, 10-те базови упражнения за всички мускулни групи, малко йога за разпускане и масаж на краката и гърба(където беше най-кекава на момента). Е, то аз съм си вкарал само гола с доброто си отношение. Хах!

Така наистина много се сближихме и аз още тогава и казах, че пиша книги и дори и показах тази която точно в този миг сглобявах а именно: ФИТНЕСЪТ –Йога на Силата! Това е книга направен с много любов. Тогава и тя си разказа много неща и от там разбрах, че е театрална актриса в театъра в съседния болярски град. Мина се малко време и бях поканен на представлението и заедно с Йоана Буковска – „Цар Иван Шишман“. Още преди самото представление в залата я бях помолил тя да ме запознае лично с Йоана.  Тогава да си призная не знаех наистина какво прави тя с мен. А, аз си мислех, че я уча, как да извайва тялото си, но дори не подозирах какъв траен отпечатък оставя тя върху мен. Така  тя ми даде покана за още едно представление: „Котка върху горещ ламаринен покрив“. Там обаче още с нейната поява на сцената веднага забелязах, че много добре сме си свършили работата във фитнеса. Краката и бяха леко замускулени, тялото и стройно и гърбът и беше вече изправен. Гордеех се с постигнатото и наистина бях един щастлив наблюдател на пиесата. Е, по средата обаче стана така, че излезе един човек и каза, че пиесата ще бъде прекъсната, защото на главния герой му прилошало.(после тя каза, че това било съботаж, но….)

След време отидох да гледам това представление още веднъж, но вече не като приятели с актрисата. Не знам, нещо стана и тя много бързо се отдръпна от мен. А, дори не разбрах, какво стана. Е, не че тогава ме касаеше пряко, но сега, се улавям, че още се питам, какво стана тогава.

Защо ви разказвам това ли, ами… Скоро в библиотеката си намерих една книжка, която се питах, как е попаднала там, защото обикновено книгите ми влизат там само след прочит. Отворих и дори имаше послание там:

„Най-трудно е да направиш избора си, след като знаеш трудности
те, който ти предстоят по пътя! А ние и двамата знаем какво значи това… Дерзай Ице!“ С много Обич към теб, от мен…Стефка.

Чудех се наистина кой беше надписал тази книга и как беше попаднала в библиотеката ми. Да чудех се, защото след „рестарта“ с вируса, който преживях цяла седмица наистина полагах усилие да си спомня, но не се получаваше. Казах на майка и тя веднага ме насочи, че това е актрисата, която ме е запознала с Йоана Буковска. В този миг се запитах:

„Как е възможно да забравя точно нея. Но за да е така има, защо, както и да се появява с това и то с тази книга(с прочита и ми предстоеше да разбера). А дори наистина не помня, кога ми я е подарена тази книга и по какъв повод.“ Тази книга се е появила 2007г.

Книгата е с много интересно заглавие: „ИЛЮЗИИ“ от Ричард Бах-1992г.(Издателство Хемус) авторът и на „Джонатан Ливингстън – Чайката“.

Да летиш в облаците с биплана си;
Да срещнеш Месията;
Да ти дадат да четеш наръчник на Месията;
Да си спомниш как се разпръскват облаците;
Да не зареждаш никога самолета си, не защото не се сещаш, а защото нямаш нужда да го правиш.
Един от най-важните уроци на този свят: „Всички ние сме. Свободни. Да правим. Каквото. Искаме.“
Да не ти пречи да говориш по радиото и после да те застрелят в самолета ти;
Да не ти пречи да бъдеш отвъд представите и ограниченията и ако искаш можеш да поканиш и срещнеш с всеки, който си поискаш в съня си(защото живота на всеки от нас е едно съновидение по една или друга причина).

Дон(алд) Шимода и Ричард главните виновници в книгата и една театрална актриса, която ми е подари тази книга преди време.

„Не се плаши, ако трябва да се
                сбогуваш.
За да срещнеш някого отново,
първо трябва да се сбогуваш
                   с него.
         А щом сте приятели,
непременно ще се срещнете,
било след броени мигове или
         след няколко живота.“

А с тези думи разбрах, че всичко е наред и наистина дори не е имало нужда да се притеснявам от това, защо тя спря да общува с мен. Уважих личния и избор тогава. Но сега ми стана интересно, какво ли пак стана, че тя отново влезе в полезрението ми или аз на нея. Може би предстоеше да разбера…всичко по реда си…

„Не съществува проблем,
който да не ти носи подарък.“

 Направо щях да забравя най-важното въпреки, че беше още в началото на книгата  на 28 стр. Та аз изучавам една билка вече две години и виждам нейните качества, а в тази подаръчна за мен книга има описано нещо много интересно, което ме втрещи. Хах, чак настръхнах:

„След три минути полет закръжихме над една ферма, над хамбари с цвят на блещукащи въглени, над къща, боядисана в кремаво,  сред море от джоджен. От зад имаше градина с царевица, марули и домати“.

Ето тук вече не знам, какво да кажа или напиша…