Творческо възстановяване…
Всеки от нас има нужда от
подкрепа още повече в първите си стъпки в творческия процес. Макар и малки
победи, които правим искаме да споделим с близките си и да получим разбирането
и подкрепата им.
За съжаление много творчески
личности са останали лишени от първата подкрепа и най-неприятното е, че заради
това можа да не са разбра ли, че са творци. Много често родителите на „малките“
творци придават страховете си и така без да осъзнават „кастрират“ понякога
завинаги възможността и таланта на детето им дори да се прояви. Благодарение на
„скъпите“ си родители доста често се озоваваме в сумрачния свят на съжалението
и въздишаме със спомен, че може би „нещо можеше да се получи“. Много често
таланта още не изяснен, защото поривът по някога дори не стига за да ни насочи
„на къде да поемем“, а съзидателния глас в нас е заглушен от жалките ни
страхове превръщащи се в сенки.
Парите не могат да помогнат в
намирането и срещата със съзидателния процес в нас. Много често децата-творци остават
подтиснати, пренебрегнати и дори не разбрани относно техните стремежи и желания(колкото
и шантави да изглеждат на пръв поглед). Водено от уж добрите
намерения родителите се опитват да внушат на детето си един по-прагматичен
поглед на живота: „Престани с тези твои мечти“, „Слез на Земята, ти си поредния
мечтател“. Да не забравяме и приказките от типа: „художник, музикант или просто
талантлив човек къща не храни…“ И благодарение на „посочената“ вече посока,
децата приемат „за истина“, че изкуството може да е само хоби и нищо друго.
Което е много жалко в такъв случай и слушането на родителите много често убива
в зародиш всичките мечти и детската душа страда изключително много. Поради
всички тези „обосновки“ творецът приема да мисли много по-благоразумно и когато
чуе думата творчество да бъде по-предпазлив. Защо ли? Ами, защото изкуството не
можело да ти плати тока, защото това не е работа. Но ние имаме право да
избираме…
Още една спънка има пред
твореца и тя е неговата нерешителност и ниска самооценка, който му помагат да
не излезе никога от собствената си сянка. Възхищават се на „другите“ така,
както никога не биха си позволили да приемат факта, че някой би харесал тях
като творци. Счупването на всякакви пориви относно творческата среда отключва
страховете, а веднъж отключени трудно детето би дало израз да следва мечтите
свързани с творческия процес. Веднъж освободен този страх много трудно бива
превъзмогнат и заради него винаги другите биват слагани на първо място това
показва жалкото им възпитание относно втора категория човек-творец в
сянка. Имат желания, но нямат смелост
да се изразяват, много често се
заслушват в ехото на своята мечта, но загубването в собствения лабиринт на
страха им пречи да реализират, каквото и да било.
Ние сами трябва да напишем
първия лозунг:
Да защитим детето творец в себе
си.
Още в ранна възраст разбрах, че
кой каквото да ми говори аз ще се опитам да държа искрицата блещукаща в мен.
Едно дете искащо да разбере, защо другите не го разбират или пък, защо има
различни пориви, стремежи и желания. С годините много неща се промениха, но аз
успях да премина през детската възраст макар и не съвсем „непокътнат“ от
„урагана“ на по-големите.
И, какво от това, че всяко
начало е осеяно с най-различни препятствия и пречки. Падане, ставане и лепенки
на колената са само една малка част от извървяването на пътя. Искането на
оценки от „приятели“ или даващи такива без да бъдат желани ни докарват само
лични страдания, защото ни изглеждат като заплаха. Ако все пак имаме стари и
осъзнати травми, нека се насочим към тяхното изцеляване, а не към отварянето на
нови.
„Трябва да изискваме от себе си
напредък, а не съвършенство.“
Личната промяна в мен е
свързана с промяната в мисленето: Възможно е да съм творец и едновременно с
това да съм преуспяващ. Изчистването на личните страхове и блокиривки относно
реализацията ми на пазара като автор ми дава истинско самочувствие на прекрасен
човек. Да имаше мигове, когато съзнавах, че не пиша красиво, но това не можеше
да е оправдание въобще да не пиша, а с набирането на текста на компютъра вече е
без значение краснописа ми…
Заради личните блокировки в нас
ние също така си позволяваме да отправяме дори
Личните брътвежи който ни
пречат да дадем най-доброто от себе си са налице във всеки един миг от нашия
живот: „Ето аз още като дете се притеснявах истински да говоря пред съучениците
си и исках да ме изпитват писмено. Слава Богу учителката ми по литература се
съгласи. Тогава обаче тя пък забеляза, че разсъжденията ми в писмен вид са
доста задълбочени и различни от досега срещащите се творби на съучениците ми.
Опита се да ми подскаже, казвайки ми, че е хубаво да помисля в насоката да се
занимавам с писане, защото това, което развивам като теми на моменти я карало да
посяга към тълковните речници, защото не познавала думите в текстовете ми. Не
обърнах внимание на думите и, но с годините така или иначе стигнах до тях. Дори
бях готов да воювам с хората за дето не харесват на всяка цена текстовете ми(тогава
съм си мислил така). После
пък се оказах в друг капан-ами какво ще стане ако ги харесат и започнат да ги
купуват? Само страхове бликаха тогава от мен. Ето вече 13-сет години пиша,
изчистих притесненията към публиката и въобще не ме бърка да говоря пред
аудитория. Изписал съм десетки дневници с позитивни утвърждения, и отначало ми
изглеждаше като губене на време, но упорствах. Оказа се, че много го мисля този
факт и ако не анализирам толкова дали ми помагат или не, а просто изпитвам
забавления, а не досада докато драскам по листа, може би ще стане. Е, случва се
и на мен. Скъсах много звена от синджира, който бях оплетен от вярванията на
кого ли не в личния ми неуспех.
„Моята съзидателност лекува както
мен така и другите.“
Оказа се,че тези брътвежи,
който сме имали в нас сме си ги приели доброволно а дори не сме разбрали, как
през филтъра ни са минали. По-късно дори са се превърнали в травми и чудовища
от който се страхуваме. Трудно се справяме с всеки проблем, но все пак наистина
би било добре да положим самостоятелно усилие и да поработим върху всеки един
страх пропуснат някога в нас.
„Несъмнено, ние се превръщаме в
онова, което виждаме в представите си.“
част от поредица от цикъл от 12-сет статии...продължение на Art или Do
