Art или Do
Отново започвам да ползвам
книгата която е като учебник за мен: „Пътят
на Твореца“ (Духовна пътека към по-висша съзидателност) от Джулия Камерън.
Посегнах към тази книга след
като „лепнах вирус“ и бях с 38,5 температура 3-4 дни. Главоболие, сълзи, сополи
и отпадналост. Не бях на себе си и тялото ми трепереше. Просто не бях аз. Но
единственото хубаво нещо което констатирах на първата разходка след като се
почувствах по-добре, беше: че поне ми отпочина мозъка и много рязко зарязах
всички проекти по, който работех наведнъж.
Тази книга ми беше подарък от
едно прекрасно семейство на което държа много още преди много години. Явно тази
книга изигра и роля в написването на книгата ми Африка в моето сърце. Сега през
2013г. - 5 години след написване на
първата част се роди и втора, но заради вируса спрях писането по нея и по
другите две. Ще премина курса на съзидателност като разширяващ, опресняващ и
поемащ още по-дълбока отговорност в близък план на пътя извървяван от мен.
Курса започва на първа пролет
20-21 март. 2013г.
Моето пътуване по пътя на
съзидателността…
Оказва се, че за да стигна до
някъде или трябва да следвам указанията или да следвам интуицията си. Тук ще
ползвам и двете. Първо ще използвам указанията от книгата, а след това заедно с
интуицията продължавам напред. Харесва ми факта, че тук не е нужно дори да
вярвам в това, с което се захващам, просто ще се забавлявам.
Намерих прилика и с още нещо
още в началото на прочита. Най-интересното е, че четох тази книга два пъти до
сега, а като, че ли съм „я минал“ не както трябва. Приликата на книгата за мен
е свързана с Метода на Хаймлих(това е
спешна медицинска помощ прилагана на хора задавили се с храна или чуждо тяло.
Върху горната коремна област се упражнява силен натиск и изтласканият от белите
дробове въздух изхвърля предмета). Благодарение
на този метод и ефекта от него спасявам собствения си живот, който дори не съм
съзнавал, че има нужда от спасение. Въпреки, че е били крещящо и наложително,
аз не съм усетил.
Настъпи промяна в мен за
пореден път и заедно с това сякаш и Вселената се разшири…надявам се не съм си
внушил(шегувам
се). Внимателния
прочит на книгата не може да замести практическото приложение на книгата…за
това са нужни и действия. И най-болезненото се оказва, че онова на което се
противопоставям, най-много имам нужда от него.
Част от първите щрихи, които
дойдоха в съзнанието ми са, че в живота на твореца нищо не е свършено завинаги.
Разочарованието и наградата съпътстват пътя постоянно. Не мога да скрия, че
прочита отново на тази книга ме осветли и на поредния „пазарлък“ който бих
поискал да направя със себе си, защото: разширяването и свиването ми измества
фокуса на възприятия и така аз се чувствам не защитен. Карането по линията на
комфорта ме доведе до тук – зацикляне в творческия процес. Някой ме рестартира,
а аз сега трябва да положа нужните усилия за да се разгърна. „Отдръпването“ ми
от всички и всичко, не значи нищо за никого освен за мен. Намиране на повече
време за развитие и разширяване на кръгозора, а не разпиляване и раздаване на
всеки, щом „дотърчи“ до мен. Дойде момента да извадя онези опции и мечти, който
са били потънали в прах сякаш доброволно съм погребал.
Колкото и странно да звучи се
оказа, че трябва да допусна стрелата да ме „прониже“. Това си има и своето
обяснение:
„Докато работите с тази книга вие ще изживеете
една интензивна, чакана среща със своята съзидателност – със своите слабости,
добродетели, копнежи, страхове, мечти, надежди, и лични победи. Това изживяване
може да ви разгневи, потисне, развълнува, изплаши, зарадва, но също така ще ви
даде повече надежда и свобода“.
Джулия Камерън
„Като правим своето изкуство,
ние превръщаме живота в изкуство“.
Няма точни правила, по които да
правите своите сутрешни страници. Нищо не е толкова незначително, глупаво,
странно, елементарно както ни изглежда на нас самите за да не можем да го
запишем на нашите сутрешни страници. След прочита на първите страници прочетох
отново, че писането на сутрешните страници ме среща с личната ми съзидателност.
Докато трае курса просто пишете по три страници всяка сутрин, без да спирате,
прескачате или да си търсите управдания. Дори няма нужда да сме нито в
настроение или кондиция. По тази причина ще кажа, че сутрешните страници ме
отдалечават от желанието ми за преценка. Творецът в мен е като дете, което също
иска да бъде нахранено, задоволено. А сутрешното писане на страниците - хранят детето в мен.
Оказва се, че пишейки всеки ден
ние имаме рядката възможност да чуем и‚ другата страна“ в нас: нашите страхове,
злоба, омраза, завист, болка, нашите настроения и негативизъм. За първи път
разбира ме, че „фабрично“ имаме личен Цензор, който вместо да ни помага ни
пречи…Вместо да търсим само логичната страна е хубаво да погледнем и от
творческата страна на мозъка, която е по детски чиста. Защото само той е
асоциативен и разкрепостен. Той установява нови връзки, слива представи, за да
асоциира значение. Сутрешните страници,
ще ви помогнат да спрете да слушате този ужасен шегаджия във вас и така ще
спрете да му обръщате внимание.
Сутрешните страници ни водят
към вникване към самия себе си и самото прозрения води до своеобразен
интелектуален комфорт. Имаме рядката възможност с писането на страниците сутрин
да картографираме нашия вътрешен свят.
Също така имате рядката
възможност след като започнете курса да изнамерите в себе си нещо от което
искате да се освободите и просто да го сторите. След като го сторите можете да
обърнете внимание на детето във вас и да се научите да го извеждате, глезите и
просто да прекарвате повече време с него. Споделеното време с детето във вас е
свещено. Не спестените пари или залагалките ще ви подсилят контакта с него.
Само личния контакт и внимание. След като покажем грижата към детето в нас
съзидателното в нас ще се разшири, разтвори, да се привърже, да се разгърне и
ще спре да се страхува и противопоставя. Изкуството разчита на въображението и
няма, как то да не бъде подхранвано, освежавано и зареждано. За това много
често след като вече веднъж сме посегнали към твореца в нас трябва да връщаме
жеста със запълване, зарибяване на кладенеца в нас. Също така тук отново ще се
намеси и забавлението. Ако не е забавно, не го прави! Това не са някакви
духовни коремни преси, че трябва да им се мръщите. Не забравяйте, че едно
обелване на ябълка, стъргането на морков, изпреварване на кола, завиване на
кръстовище, слагане на подправки в гозбата, босото ходене по утринна роса,
могат да ви дадат много. Опитай те, това е ваше право. Представите пълнят нашия
кладенец, така, че ето ви още един инструмент към постигането на целта. За това
в самата книга процесът на забавление е като поредната вид игра в нашия живот
на големи хора. Мислейки си, че сме пораснали сме забравили, че не е баш точно
така… И така дойде момента да подпишем първия договор със самите нас си. Първия
творчески договор. Прочетете го и си го попълнете. А когато „зациклите“ просто
го погледнете и знайте, че все пак сте тук за да успявате в начинанията си.
