МАХДИМ-откъс

                                                       Глава – 8

Имаше мигове в които нито желанието за живот нито за любов бяха на нужното равнище. Защото само желание не стигаше в този случай. Дори и понякога признак на човешката слабост имаше при вкус на немощ и сякаш  всеки момент силите ще те напуснат. Но когато дойде новият изгрев всичко започва от начало с нов кредит на доверие и енергия в теб.

На едно представяне на книгата на авторa се срещнаха двамата и сякаш от тогава нищо не е същото. Сега комуникацията с новите технолигии е много напреднала но въпреки това езикът е вързан понякога в устата. Въпреки, че душата му идва от далеч и  е минала през какво ли не, но да се роди писател момчето си мислеше, че е вече прекалено.

Из от зад гърба му се приближи  руса къдрокоса жена и каза:

-Може ли автограф.

Когато я погледна изпита онова богато чувство на радост когато среща светла душа…Искаше му се да научи на мига нещо повече за нея, защото не знаеше дали повече ще се видят някога..

Но сякаш тя прочете невидимото му желание взе дневника от масата след като разбра, че е негов и записа телефона и имейла си на последната страница. В този миг момчето сякаш усети невидимата команда да благодари и от устата му с плах тон неприсъщ за него излезе думата:

-Благодаря ти!

-О, няма за какво. Аз ти благодаря, че ме направи част от твоето събитие.

-Знаеш ли… Това събитие, колкото е мое толкова е и на всички в тази зала, защото да говориш пред публика е толкова прекрасно.
-Ти не знам, какво си направил през живота си до сега, но наистина завладяваш с думите си. Спечели публиката още с първите си думи, а мен ме впечатли с това, че в едно изречение споменаваш няколко пъти думата благодаря.

-Да така е. Това събитие го чаках повече от 12-сет години и днес когато то вече беше факт аз съм доволен от себе си. Знаеш ли, че в този свят всичко се повтаря. Прогресът и упадъка. Духовното развитие и психичните отклонения. Богатството и бедността.  Всеки изпаднал от средния път води до разпиляване на личната ни енергия.

-Ти си много интересен човек. Как мога да те опозная повече?

-Надявам се да успееш още в този живот. Това с мен се случи още преди векове и днес просто съм този „който винаги съм бил“. Опаковката която виждаш облечена в костюм  и вратовръзка е следствие  от лично желание, а не с цел да подражавам на някого.

-Когато говориш чак ме побиват тръпки. Как го правиш?

-Може да се каже, че в това ми е силата, защото аз съм просто човек или ми се иска да бъде такъв. Не изгарям от желание да приличам на някого, за това приличам на себе си и слушам  себе си. Това е скрито оръжие, което човешкия род би било добре да не спират да го използват за лични цели срещу  тези които искат да обезличат личността на човечеството. Е, повили са се и такива, които искат да постигнат  всемогъщество  и контрол  върху всичко но това никога няма да стане от смъртен. Това е капан на илюзията, че когато днес „имаш“ то е завинаги. Няма такова нещо и всичко е преходно русокоске.

-Ти говориш толкова интересни неща и се чудя как така до сега не си изявил желание да говориш пред по-голяма публика по тези въпроси.

-Нямам такива потребности да говоря повече от колкото трябва.

-Искаш ли да направя нещо за теб? Аз знам чужд език и и мога да преведа  словото ти на него език. За да може то да стигне до колкото се може повече хора по тази земя.

-За мен ще е чест да се случи това. Значи излиза, че на самото представяне добре, че споменах, че едната ми книга вече е преведена на италиански и ти се амбицира да преведеш друга моя книга….Това е за добро.

-Да от къде искаш да започна?

-От една книга, която ми е най-на сърце и е голяма колкото един от континентите на тази земя.

-Съгласна съм.

-Защо правиш това за мен?-попита той.

-Защото съм впечатлена от словото ти и мога да до пренеса с нещо. Веднага се заемам с обещанието си.

-Благодаря ти.-каза той и се замисли…

…Как с лекота в живота му се появяват хора, които могат да направят много за разпространението на словото на една стара душа дошла просто да продължи  да дава от съкровищницата на вселенската хазна.