Дойде мигът на първият написан бизнес план за
реализирането на една марка и един продукт, който колкото и не скромно да звучи
„прави чудеса.“ Това не само изглеждаше трудно а почти отиваше към
графа-невъзможно. Но понеже се появи човек, който с много малко думи успя да
мотивира създателя на маслото и той започна да твори. Сблъска се с нещо
непознато и започна да търси странична литература и контакти за да събере
информация, какво да направи и от къде да започне. Появиха се наистина хора, на
който е безкрайно благодарен, че му показаха пътя. Той само това искаше, защото
можеше да пише със страст както и живееше в един малък град.
Два месеца му отнеха да напише
всичко което беше проучил и някак го беше заредил със собствения си неподражаем
стил на писане. Имаше голям шанс да се
срещне с подходящия инвеститор и да успее да пресъздаде страстта си и на него
за да запали интереса му. И както
си говореха преди година и половина с неговия приятел от детство под ореха сега
това се случва още по-бързо. Като, че ли това беше невидим трамплин за тях. От
тогава наистина настанаха драстични промени и това е много важно не само за
телата а и за духът на всеки един на тази земя.
С реализацията на този голям
проект създателят му искаше да си почине
и си спомни кога за последно си беше пил от марката вино, която прави но само
за износ.
Седна на люлеещия се стол и
веднага си спомни как за първи път реализира тази си мечта: просто да седи и да
се люлее. Това беше много странна случка. Въпреки широкия си кръгозор и
богатата душевност която струеше от сърцето му той все пак водеше скромен живот
и не говореше излишно. Един ден както се разхождаше с една от малкото останали
приятелки в неговият живот се озоваха на един рожден ден ей така „случайно“.
Още с влизането си вътре на празника той видя, стола, който му напомняше за
едно отминало време на една лула и лист хартия. Дори не попита, колкото и
невъзпитано да беше, седна и започна да се люлее. Тогава неговата позната
приятелка го видя и каза, че се люлее така сякаш от дете го иска. Той я
погледна и възкликна:
-От къде може да знаеш, че това
е моя детска мечта?
-Ами по очите ти видях каква
радост изживяваш в този миг.
-Да-каза той и продължи. От
дете като съм гледал по филмите и приказките как писателите се люлеят на такъв
стол винаги съм си представял себе си как се люлея като тях. Е, нямам лула
сега, но това не прави люлеенето ми по-малко красиво и вълнуващо.
Това не остана незабелязано от
другите гости и като магнит бяха привлечени от едно такова голямо събитие
каквото може да е люлеещия се стол в тази стая. Последваха едно тостове за
самият рожденик и забелязването
на радостта от люлеенето….
МАХДИМ
