Оказва се на практика, че
когато пишем за нашето минало то болката от самото минало изчезва и се заменя с
чувство на мир. Писането на дневник е като една прекрасна екскурзия в личния
журнал на живота ни. Изпитване на едно вътрешно удовлетворение на това, че все
пак намерихме време да напишем ежедневните ни мисли макар, че именно тези мисли
през деня ни създават стреса и тревожността, която по някога ни обърква.
Отделеното време за записване
на нашите мисли, които по някога съвсем автоматично се появяват може да бъда за
нас една неосъзната терапия. Позволяваме си да запишем неща, които по някога не
можем или не сме казали по някаква причина и по-късно можем спокойно да се
върнем назад за да прочетем, какво сме си записали, но вече без да го мислим
или захранваме с енергия. Това упражнение(с писането)позволява на духа да поеме 100%
отговорност и да поеме по пътя на освобождаването. Душата просто иска да изкаже
своята свобода…
Писането позволява на душата да
се изрази по най-добрият начин на който е способна и да помогне на умът да се
освободи от товара да помни всичко…и както се казва можем да извадим на белия
лист всичко идващо от сърцето. В мигът когато запишете своето минало вие
ставате трето лице(освобождавате го от личната си захранваща енергия) и можете
спокойно да го погледнете от страни и да го гледате от с любопитство. А понеже
миналото ни е взело връх до сега и голяма част от емоциите ни са си отишли,
мъдростта е винаги тук и само ще ни покаже спомен за миналото с лека светлина,
но погледнато през окото на мъдреца в нас и ще ни покаже нова перспектива.
Това е същото като да се гледаш
в огледалото и да разбереш, че не си ти…а всъщност си ти и се гледаш през
погледа на любовта.
Освобождаване на миналото през
писането и прошката ни позволява да се хванем за настоящето и с течението на
времето да ни се успокоява сърцето. Оказва се че най-важното е да простиш, да
забравиш и да преместиш фокуса на съзнанието си… и да продължиш на пред.
С това вчера(17 окт.2012г.)
разбрах, че през цялото време съм си бил прекрасен терапевт сам на себе си и от
време на време съм „изпускал“ по някоя книга на бял свят като един прекрасен
знак за наученото през времето в което съм бил в собствената си пещера. И така
вече стигнах до 17 и 18 книга….
Ами хайде наздраве за мое здраве…
