…Две зрънца за нас хората са живото спасяващи. От едното става брашно и хляб, а от другото
зрънце-се храним след като се родим и наддаваме.
Като малки се радваме на
житото, а като пораснем ставаме фенове на нещо което притежават другия пол.
Колко време един мъж може да
издържи между две зрънца от жито и от женска гръд-сега ще разберем.
След последният засят декар с
жито в ранчото мъжът се прибра и седна на стола под ореха и се загледа в една
пеперуда. Опита се да я проследи с поглед но тя сякаш изчезна зад дървото. А в
следващия миг усети как някой слага ръце на очите му. Той нямаше жена или деца,
но ръцете върху очите му бяха нежни и някак ухаеха на цветя. Опита се да си
припомни в съзнанието си, кой би могъл да бъде, но не успя да се справи и
попита:
-Как дойде до тук след като съм
на края на света?
-А ти, как разбра, че си на
края след като аз те открих?
И гласът не му беше познат, но
и ръцете не слизаха от очите за да разбере все пак кой е това.
Тя пусна ръцете си от лицето му
и направи крачка в страни…и зачака. Той отвори очи и в първия миг мозъкът му не
разбра наистина какво вижда. Обърна се и видя момичето от своите сънища, която
винаги когато искаше истинска жена до себе си я получаваше в нейно лице. Но
понеже последните 6 месеца не му остана време да помисли за себе си и за
каквато и да била ласка сега днес тя му дойде на крака. Няма фантазии, няма
сънища, а самата в плът и кръв. И беше облечена с бяло и ефирно плетиво, което
разкриваше всички детайли от нейния силует.
Веднага впери очи в зрънцето,
което приличаше на това, което преди малко беше засял, само, че това му носи
друг вид храна. Претегна ръка за да докосне тази прекрасна гръд.Искаше да се
увери, че не сънува, защото все пак това не беше сън, а реалност. А пратеницата
не мръдна, а само пое дълбоко въздух за да изпъкнат гърдите и още повече и да
изпълни дланите на обожателя им.
Мъжът не поиска разрешение дали
може да я съблича въпреки, че го беше направил с поглед почти веднага. Прегърна
я и докато тя беше спокойна само си вдигна ръцете за да може да се съблече
оскъдната и дреха. За миг подухна вятър, който също се наслаждаваше на красоти
и докосна косата и която се развя. Мъжът сложи глава в гърдите и започна да
диша тежко сякаш не му стигаше въздух. Изведнъж пулсът му се засили и за миг усети,
че това е несравнимо изживяване, коленичи пред нея и погледът му се спря на
онова сърдечно женско място, което дава живот, както майката природа. Разтвори
краката и раздвижи пръстите си. Тя само го наблюдаваше и правеше разлика, колко
беше смел в сънищата, а на яве е така плах и неуверен в себе си. Но не каза
нищо защото днес беше тук за да сбъдне неговото желание. Той затвори очи и
отвори уста за да изкара езика си, който да докосне нейната плът. Изстена за
миг и с едно плавно движение на тялото си се озова до него на земята.
Пулсът и в двете сърца се
засили, както може само вятъра през прерията да препуска. Езикът му докара толкова сълзи на нейната
божествена врата, че тя сама се разтвори от страст. Русокосата и собственичка
не се сдържа и се изви така, че да се озове точно срещу неговият мъжки
еквивалент. Не затвори очи, но пък го обви с устни и го скри целия само за един
миг. Нямаше и желание да го пуска, защото тя също искаше да докосне с нещо
сърцето на мъжа. А, тя знаеше, че понякога сърцето минава през „другата глава“
на мъжа.
Сянката под ореха беше се
изпарила и единствен свидетел им станаха майката земя и слънцето. Мъжът докара
екстаза в женското тяло толкова изкусно, че коленете и вече прималяваха и
добре, че не и предстоеше път, защото щеше да го отлежи за неопределено време.
Тогава след като вече всичко беше готово той влезе в нея, както рицар, който се
прибира от спечелена война. Изстена и за миг му благодари в ухото, че
най-накрая го направи и сля земната природа с нейната душа.
Така още едно зрънце беше
засято и отъпкано от друго след това. Благодаря на майката природа за
различните за посев зрънца и за това, което дава ни живот щом проплачем.
