Знаете ли, че…аз дори не
съзнавах, че наистина съм постигнал желаното…
 |
| един доволен автор |
С годините докато вървях по
своя път къде гладен за изживявания, къде за страст, къде за изява, не я срещнах,
защото се страхувах. Да сега ми е смешно, но наистина не подозирах, че вътрешно
съм се страхувал от успеха си и какво ще стане с мен ако не дай си боже успея
да стана известен автор, лектор и оратор…
Чак с написването на книгата си
„Стая-205”… разбрах, че наистина има
нещо в мен което не е както трябва. Питах се дълго време, какво не ми е наред,
че така с не вярва в себе си пристъпвам на пред. Разбрах и започнах да работя в
тази насока. Да то сигурно ми е личало от страни, както съм го и чувал, че не
съм бил „достатъчно уверен” в себе си, но може би трябваше да мина и от там.
Когато разбрах, за страхът в
мен беше 2008 година и от тогава
започнах веднага работя по този въпрос…намерих начин. От тогава изтече много
вода(2012г.), но искам да кажа, че скоро видях на живо своя положен труд.
На 08.102012г. понеделник в зала ”Вяра”
в Столична библиотека се състоя
представяне на две книги. Едната беше моята и аз говорих там пред публика(но сега тук за книги няма да говорим)…
Ще си позволя да кажа, че говоренето пред публика е прекрасно изживяване и аз
много се радвам наистина, че все пак се случи…(надали това щеше да се случи, ако не бях надраснал
самият себе си и не бях разширил
собствената си Вселена). Срещата с мен
пред огледалото и „сухите ми практики” все пак дават резултат и аз съм много
щастлив и благодарен на тях. Вярата и желанията ми да успея в начинанието си ми
ме доведоха до тук.
От няколко човека вече получих
обратна връзка за това, че съм се справил повече от добре и съм успял да им
прикова вниманието на публиката като оратор. Вярно е, че аз до като говорех не
разбрах това, но сега се радвам когато го чух. Знаете, ли, че хората от
публиката най-често не знаят, каква цена е платил даден творец докато е стигнал
до тук за да бъде видян, но ни най-малко твореца ще може да забрави, какво и
как е направил. Това е едно от прекрасните мигове в моят живот, защото чух и
нещо което Дейзи Патън каза
адресирайки го към мен: „Може за сега
творчеството ти да е не разбрано напълно но до 10 години всички ще знаят за теб”.
Позволих си да я поправя, че по скоро до 5 години ще знаят за мен. И тя се
съгласи съвсем спонтанно. Не, че точно аз съм държал да я поправям в прекрасния
и изказа, но пък държа да е така, както се казва и действа в тази посока. И
понеже ще има хиляди изяви на Христо от
Лясковец не само като писател, защото аз далеч не се идентифицирам само с
писането, но ако кажа „творец” няма да излъжа никак.
Така, че аз продължавам да се
уча(с голия си ентусиазъм) в дадената ми насока от вътрешния ми радар и се
надявам да мога да продължавам напред с пълна сила и страст, както до сега, че
и повече дори…
