Днес сутринта отново направих
разходката си по моето „Камино”-Боянския лес сам.
Обаче ми прави впечатление, че
от известно време виждам един човек с когото сме работили в „Ден и Нощ” и сме
правили кори за вафли. Обаче понеже неговия живот е свързан много ядене и
пиене, нещо се е случило. Още щом го видях по трасето бях убеден вътрешно, че
има нещо, за да е тук. И най-вероятно някой доктор „му е предписал” да започне
да ходи. Тази сутрин най-накрая се
засякохме и разменихме няколко приказки очи в очи. Той сам потвърди, че има
проблем с кръвното и сърцето и, че някой си доктор му казал да смъкне поне 10кг. от него си и да ходи. Е, явно се е обездвижил достатъчно за да го стресне и да
започне да ходи. А ми се
смееха, когато разбраха, че аз ходя по баирите…
Първите няколко крачки след
като се разделихме се запитах, защо човек, чака така да стане с него, че да се
усети да започне поне да ходи,ако не друго. Но пък след още няколко крачки се
роди една прекрасна идея и веднага извадих тефтерчето си от чантичката и
започнах да скицирвам и да опиша проекта. Тъкмо се успокоих, че пуснах 15-тата книга да върви по широкия свят, а ме връхлетя нещо, което ме върна към една от
първите ми книги „Разсъждения: Стремежкъм космическо съзнание”. На скоро разсъждавах, че тази книга съм я написал
в такъв стил, че когато и да я прочетеш все е в сегашно време и е актуална
винаги. Та сега се роди нещо подобно и съвсем скоро ще го пусна и него на
пазара. Появи се нещо като продължение на тази книга, но сама по себе си е
самостоятелна. Книгата си дойде със заглавието: „Дневник на твореца в Теб”/място
за вашите лични постижения/. Но за сега толкова. Като цяло се радвам, че сред
природата се раждат такива идеи, където в нито едно друго място няма да се
случи така. Чисто и непринудено и сякаш за мен са дошли специално….
И колкото повече вървях толкова
повече се радвах, че приближавах към горските къпини, който сякаш никой не ги
забелязваше. Е, то не беше нужно, защото аз си набрах две шепи и ги пробвах.
Докато им се наслаждавах се сетих, че по пътя дори пробвах още три ябълки и
стана интересна закуска....
