Преди време бях написал една
статия:„Социална мрежа-кафе” и вчера я публикувах във facebook-профила си. Веднага след това
получих коментар, че наистина мястото е добро от една руса жена-която ми е в
профила, а аз дори не знаех от къде е. Изненадах се, дори, че взима отношение
по тоя въпрос и се усъмних, че може да е наблизо, за да знае Тиролиа. Видях, че
е написала, че преди малко е минала от там и се усетих, че тя е от града. Е,
веднага без да чакам пожелах среща и така се разбрахме за 9:30 днес/сряда/.
Аз ходих в гората-разходих се,
запалих свещи в параклиса и отидох до куриерската фирма да си взема-новата
книга: Дневник на „Твореца в Теб”. От там отидох в кафето за да чакам срещата.
И да си призная малко се вълнувах, но не като предните години да се срещам с
нови хора и да треперя като лист. Явно „желязната самоувереност” която изградих
в себе си дава отражение във всяка ситуация. Разглеждах книгата си докато чаках
русата жена. Малко след това тя дойде и се здрависах ме и се преместихме на
маса, защото аз бях на „щъркелите”.
Радвах се толкова много като
малко дете когато можех да общувам с още един себе-подобен творец изразяващ
себе си в стихове. Когато и показах новата си книжка и русото момиченце на нея,
която беше с оцветени ръце от зелена и синьо червена боя, и казах: Погледни
ръцете на това дете, как са изцапани с боя и въобще не се притеснява от никого
и нищо, защото е дете/ и иска да бъде дете/, а не като „порасналите деца”, който
се притесняват, какво ще кажат околните…
Тя ми подари стихосбирката си-„Полази
ми сърцето”, а аз и подарих „Африка в моето сърце” и малко и разказах, а тя
докато ме слушаше видях сълзите в очите и. А само и разказвах. Ни най-малко
исках да плаче на първата среща, на която се запознахме, но емоцията на твореца
не може да се прикрие-просто няма как. Така в Тиролиа се срещнах за първи път
от много време на сам с един прекрасен товрец. А докато си говорихме срещнах
очите на учителката на сестра ми г-жа Папазова, която отиде при дъщеря и
Зорница/съученичка/ в Америка. Видях, как се позачуди, кой съм, но на излизане
ме поздрави-кимайки с глава и излезе. Освен това две песни увековечиха срещата
и аз помолих сервитьорката да ми ги запише да си ги намеря и да си ги
слушам/ето ги и вие да ги чуете,ако желаете/.
Благодаря за този прекрасен и
споделен миг….
