 |
| Христо от Лясковец и Приятели |
1.Здравей,
Христо! Ти вече представи новата си книга "Христо от Лясковец и
приятели", интересното
е в това, че за пореден път показа какъв е "успеха", когато се
обединят в един
проект повече творци
и писатели, хора на изкуството - различни гледни точки, за да бъде интересно на читателите. След като
вече създаде проект, аз бих нарекла книгата ти- "Творци
под Слънцето", как се чувстваш в момента! Чувстваш ли се щастлив, че
показа правилният път на творците или по-точно, че
"Обединението на творците на перо прави силата"?
Здравей, Ели. Първо искам да ти благодаря, че за
пореден път ме питаш нещо свързано с моето писане. Когато преди една година се запитах, какво ли
ще стане ако поканя „няколко автора” в някоя моя книга да гостуват, не знаех точно
какво ще се получи. Но не му мислих много и започнах да каня наред различни
хора. Е имаше и такива дето ми се „направиха на тежки”, но има
следващи-прескачам ги такива и продължавам нататък. Но пък с тези, който се
съгласиха да участват се роди книгата ми „Христо
от Лясковец и Приятели” от която си част и
ти Ели. Всеки допринесе в нея с каквото реши сам. Тема нямаше, и имаше
пълна свобода на действие. Наистина като я събрах и започнах да я оглеждам
разбрах, че съм надскочил възможностите си, защото с това произведение се
събраха най-различни творци, който надали се познават, но пък аз ги познавам по
някакъв начин. Идеята за книгата е
благодарствена и мотива е такъв, че защото по някакъв начин са ме докоснали в
сърцето исках да им се отблагодаря по някакъв начин. Е, една книга мисля е
добър подарък.
Да си призная не знам дали само
съм щастлив, но и се радвам, че това произведение е факт. Не знам дали
обединяването на хората в тази книга е някаква сила, но пък се получи добре и
разнородните теми в нея създават един чисто нов свят и читателите след като се
докоснат до нея няма да им е скучно да четата само една гледна точка, а в моя
случай са цели 24 автора.
2.Вече
има много сайтове, които всяка година правят книга, с различни по стил автори, но
с една цел-да представят повече нови български творци! Разкажи повече за
книгата "Христо от Лясковец и Приятели" и защо читателят трябва да
прочете тази книга?
Защо трябва да я прочетат не
знам, но знам, че е различно четиво, какво всяка моя книга до сега-написана.
Книгата се роди преди една година и отново се застъпи с другите ми книги, но
това не ме притесняваше ни най-малко. За всяка книга си отделям внимание и не
се разсейвам с друго, когато работя по нея.
Аз не участвам в никакви
сайтове, защото не се нуждая от такива за да творя, но пък последните години
творбите ми се продават сами, защото няма нищо по-добро от това да бъдеш в
устата на хората и да си четен автор.
3.
Още не си събрал "плодовете" от труда си на тази книга /имам предвид
за поздравите, за хубавите думи за книгата ти/, а вече си на път да създадеш
нов проект и се хвърляш в нова работа. Христо от Лясковец не се ли уморява?
Аз не чакам да събирам нито
цветя нито овации. Творя и си карам работата, за да не забравям, че имам
задача. А и съм убеден, че за тази книга
те първа ще се шуми в пъти повече, защото в нея са вплетени житейските гледни
творчески излияния на 24 автора. Шарен проект с различни лица, души и
реализации. А относно това дали се уморявам, да уморявам се, но от хорската
злоба и лош и завистлив поглед. Иначе няма от какво друго да се уморя, защото
това, което правя ми доставя най-голямо удоволствие. И сега когато получавам
всеки ден все повече отзиви за творбите си съм готов да дам дори и още повече
от себе си-както се казва да се раздам на сцената. Създавам сега още нещо така
е. То го нямаше в обсега ми до сега, но се появи и аз ги засякох.
4.
Тъй като вече започнахме да разказваме за новият ти проект за книга, а ти си
сложил вече едно пояснение за това, разкажи нещо на читателите за новата ти
книга, която започваш в момента?
Идеята за тази книга се роди
отново в гората докато изпълнявах редовното си ходене. Добре, че си нося в мен
джобно тефтерче и записвам всичко което ми се появи. Три пъти се появи за
няколко мига и аз веднага разбрах, че няма да се огранича само с две книги за
годината. Книгата се казва: „Дневник на
твореца в Теб”. По скоро това е
място за упражнения на хора, който искат наистина да се упражняват в тяхната си
насока. Възможно е произведението да
бъде припознато като някогашния лексикон, но за мен записването беше жизнено
важно и го правех с радост, защото ме освобождаваше от напрежението, което ми
се образуваше от това, че няма с кого да споделя. И както я започнах така за
три дни я завърших и се разхождах със записките си до леглото дори.
5.Кажи
какво мислиш за писателите, поетите, които пишем из интернета? Има ли бъдеще българският
писател и то в интернета ли се намира?
Според мен няма значение, кой
къде твори, но има, значение да бъде себе си докато твори. То много отрасли се
изнесоха в мрежата, така, че е нормално да е и
по-достъпно за хората. Но за 12 години от как пиша разбрах едно: Да не
си стискам творбите само за себе си под претекст, че някой може да ме ограби
или ощети от към авторските ми права и плащания в замяна. Това са най-големите
глупости, който може да съществуват в неписаното битие на един творец. За това
се раздавам докрай, защото само това което дал е истински твое.
6.
Кажи какво ти е мнението за писателите, които слагат името си над другите, т.з за тези, които си мислят, че са
по-добри от другите?
Ами такива да не ми се мяркат
пред очите първо, защото не признавам такъв дето да се правят не велики. Не, че
аз съм скромен относно тоя въпрос, но не парадирам излишно. И благодарение на
възможността да творя се оказах прав да следвам пътя си и да не се впечатлявам
от разни думи, цветя или лъскави неща. Да можеш да обвиеш дадена емоция в дума
и да я пресъздадеш на белия лист, която после да създаде друга емоция в
читателя си е чисто национално богатство. За това повече творете от колкото да
парадирате.
7.
Всъщност преди броени дни пихме "Арабско кафе от 1001 нощ" с общият
ни приятел шейх Мансур в моята недовършена още книга "Пътуване с
писателката" и той сподели с мен, че се е чувал с теб и вече работиш върху
повече от един проект. А може и да отскочи тези дни за масаж при теб. Къде ще
го заведеш всъщност, първо тук в България?
Ами той наистина ми допадна
като човек по времето докато си пихме кафето заедно и се радвам и аз да съм
допаднал. Щом може да си го позволи да дойде на масаж при мен, значи ще е в моя
град Лясковец. Както обичам да казвам ще му „разкажа играта” и после пак ще си
пием кафето под чердака в къщата.
8.
Едно пожелание за всички български писатели и трудолюбиви хора?
То пожеланието ми не може да е
само едно, но едно е по-важното: Да са живи и здрави, никога да не се предават
и евала никому. Няма по-важен или по-маловажен творец на тази земя. Просто има
творци, който може би още не са надраснали себе си или не са се разтворили за
новото, но след като го направят, кой ли ще ги стигне. Благодаря ви, че ви има,
и, че правите това, което обичате. То е ваше право-продължавайте.
Интервюто взе: Ели Зарева.
