Преди време....

Днес отидох до съседния град по една задачка със сестра ми и се отбих до един „уж приятел”.
Още с влизането си виждам погледите му как ме премерват от горе до долу и дали съответствам на неговия критерий за богатство. Защо казвам това ли, сега ще разберете.

Имам един познат на, който преди време му казах, че пиша книги и, че мисля да се издържам от това, той ми се присмя на желанието. После сподели, че и той имал някаква си книга, но му били откраднали ръкописа/някой си/ и искал да печели от книгата си, но искал първо мен да види и аз да му демонстрирам благополучието си. Казах му, че много му е сбъркана философията относно това му разбиране, че първо аз да му покажа и чак тогава той може би ще се реши. Е, отсвирих го и той наистина няма как да ме вижда и чува. Обаче се оказа, че имам един приятел, който ходи при него да си пазарува от магазина и той го разпитва за мен, къде ходя, какво правя и с какво се занимавам, защото вече не може да ме види. Не, че не може, а аз не искам. Просто нямам нужда да го осветлявам, кое как да прави, защото той не си е мръднал пръста за нищо, а е получил даром от майка си.

Преди време на няколко пъти му казвам различни неща, той ми каза, че съм добър мечтател или дори прекален. Е, че щом е така, защо да се напъвам да му говоря, като човека е скаран с това да мечтае. А аз се чувствам поласкан от думите му, защото те са истина. Благодарение на това аз успявам да стигна много далеч.

И днес той отново се изцепи, как хора, който и двамата познаваме, в града, че са богати отдавна-иска  да ме види и мен като тях и чак тогава щял да ме зачете. И вмъкна между другото, че ако на него и приятелката му им подаря една екскурзия до Тадж Махал, тогава можел да си промени мирогледа към мен. Стана ми смешно и го попитах: Кой от тия богатите за който повдигна въпроса, ти е дошъл на крака и ти е подарил каквото и да било, че и екскурзия до Индия искаш от мен. Няма, как да те удостоя с това, защото не си ми в обсега на желанията и няма, как да се надявам на твоето зачитане дали ставам за нещо или не. То се вижда в данъчната ми декларация  на края на годината, кой колко се е потрудил и защо го е сторил.

Както днес му го казах, че не се нуждая от ничие признание за нещо което съм създал, защото и с признание и без него съм добре и си карам работата и внимавам много да не се възвеличая, защото то това си е по-опасно за мен, от колкото да чакам някой да ми зачете дейността. Искаш опитваш или пробваш след това харесваш или не и чак тогава се изцепваш подготвен или не-както в повечето случай.

Аз продължавам да драскам и преминавам в следваща фаза на творчеството ми.