Харесва ми единствено по Коледа, че нося името Христо(во), и че нещо хубаво се ражда всеки път. Говоря конкретно за мен и не се ангажирам с други неща. Коледа е един прекрасен миг от Вечността, която не ни показва обаче, колко сме добри, а ни показва колко не сме такива... И въпреки всичко „трябва“ да вляза в залата на живота с вдигната глава, каквото и да е станало в живота ми или да не е. Никога няма да се извинявам, за факта, че съм съ-Здател и помощник съ-Творец или пък ще се срамувам,а камо ли да се обяснявам.Направил съм най-доброто на което съм бил способен до този миг, и съм работил винаги с това,което имам в наличност, в рамките на времето, с което разполагам. Живота ме е поканил да се появя на бял свят на 28.11.,а днес е 25.12.2016... и чествам имения си ден, благодарение на факта, че името се предава по наследство... от дядо ми (по бащина линия).
Какво повече мога да искам от себе си, освен да: Благодаря,че съм получил нещо красиво под формата на звезда светеща като пътеводна светлина. Само защото бях казал „да“ на договора с вдъхновението. Което слава богу не зависи от човешка намеса. И най-накрая завърших един цикъл през всичките тези 16-сет години от 2000г. до 2016г. Аз съм това,което съм, благодарение на всичко онова което съм създал и което обаче е създало мен. Творческия процес бавно ме превъзпита за да бъда тази по-добра версия на себе си.
И през последните две години от пре-съ-творя-ването на дните ми правя така,че времето да е много по-леко прекарано,защото толкова по-ярко става съществуването ми. А по някаква причина времето ми тук на Земята не е безкрайно и може би беше редно да разбера, че поне мога да му се наслаждавам-всеки ден докато ходя, дишам, правя любов, рисувам с пръсти по кожата ѝ, упорит съм, целенасочен, последователен и постоянен.
И ще завърша с нещо много интересно отново за критиците (ми) - десерт за Коледа: Какво ще стане,ако никога не получа нищо?Какво ще стане,ако цял живот следвам страстта си,но така и не постигна „успех“? Как ще се чувствам тогава,след като според някой ще съм си пропилял живота за нищо?
Само бих им отговорил така: Ако не „виждат“, какво вече получавам и съм получил, никога няма да мога да ви обясня какво всъщност имам в лицето на Творческия процес.
За това Весела Коледа и не съ вземайте на сИриозно...
