 |
| Силата на пръстена е готова-2017. |
Ако всичко е
предначертано, какво ми остава, освен да разбера съдбата си и ако случайно нещо
е пропуснато за нас в нея, а ние го искаме, то аз мога да го допиша сам чрез мечтата ми...
Така изминаха десет
години от как те живеят под звездното небе и Млечният път, а през денят отново
гледат Слънцето без да знаят, че... ръката която записа откъси от историята им, вече живее в
сърцата на хората по света...и много хора се възхитиха на тяхната любов. Е
намериха се двама, които не я одобриха... но да приемем, че те са „солта“ на
живота.
За да
изненада любимата си жена, си позволи да създаде едно не много дълго писмо,с
което да и се обясни в любов отново и отново. Освен това чрез него си помисли
той-ако не съм изрекъл нещо, то сега е момента да го сторя, чрез него, за да не
го забравям повече. Много
често се случва, в мъжкото мълчаливо сърце да има повече изписани чувства, от
женските викове за любов-си помисли той преди да започне да го съчинява.
„Когато казах „Да“ на въпроса: „какво още мога да
направя за Теб“ чух отговора: „ами остава
ти да се влюбиш в нея“. В самото начало на това, което чуха ушите ми се
вцепених, но после се успокоих и направо преминахме към подписване на „официалното
сключване на договор“ с вдъхновението, което ме водеше. В този миг се наложи да
тръгна през непознатото, та чак до невъзможния за предсказване резултат! И ето
ни днес вече 10-сет години...вървя с теб през живота. Още от самото начало от
само себе си започнах да измервам стойността на живота си според ценността на
избрания от мен път на Любовта, а не провала, които вървеше паралелно с всичко.
През това време докато
се учех да обичам без да те задължавам с нищо, чувах разни неща, че сполучливата Любов била като проклятието, а
не като благословията. Правела хората прозрачни, отнесени и нереални-сиреч
мечтатели. Но забравиха да вмъкнат едно нещо за нея, че тя е творческо
надскачане над самия мен, и освободи цялостния ми порив, блокиран от сивите
дебри на моята вечно страхуваща се природа-душа.
Защото Любовта в крайна
сметка се оказа Дар както за теб, така и за мен. Когато разбрах, че от този Дар
получих импулс да я споделя със Света. Но не това беше целта на Любовта ми, а
да запазя едновременно находката на този
самороден и огромен къс оприличен от мен-диамант с име Любов. Бях ли способен
да опазя тайната ни или това находище скрито зад нейните крехки рамене и
тупкащо в гърдите ѝ от как се бе родила и вървяща по своя път? Можех ли да
опазя Любовта ни, Господи? Да. Правя го всеки божи ден от първия порив причинил
ми „съпротивата“, та до днес няколко века след това. Можех ли с въпроса си „Какво още мога да направя от себе си, към
нея?“-да предположа, че Любовта е
като вдъхновението. Не работи само за
мен, защото е на свободна практика. Идва и си отива. Не сме само с теб „специалните“
в този миг, нищо, че се чувстваме така когато ни навестява...и прегръща.
Освен това разбрах, че
когато задавам „правилните въпроси“ получавам навременна информация и не ми се
налага да чакам повече...понеже и Любовта чака да я повикаме с въпроса „какво още можем да разгърнем в живота си“,
а не „как да го направим“. Любовта е
състояние, а не вещ и гравитира в нас-веднъж заразила ни, мъчно ни напуска.
Освен ако не сме пройдохи решили „да разменят живота си“ за шише спиртна
течност!
С времето разбрах, че
това нанесе непоправими следи на и без друго „крехката“ ми душа. Обаче това не
ме спря нито за миг да „наливам капитал“
към нея. Исках признавам си, да видя от това, какво точно ще излезе и до къде
„сме готови“ да стигнем с теб. Извървяхме дълъг път и ето изминаха цели 10
години. Паралелно извървян и подреден от „някой
който ми помага“. През това време опознавахме характерите си, въжделенията
и вкусовете си, както и желанията си за живот. А перото ми само записваше
посланията, които „понякога не мога да изрека пред теб“. С това разбрах, че съм
„натрапникът“ в живота ти, а най-малкото бих искал да си отредя тази роля-сам.
Исках да бъда просто човек постигнал „мечтите си с теб“!
Никога не съм смятал,
че трябва да питам някого дали ще ми позволи „да бъда щастлив“, защото точно
моето щастие не може да зависи от ничие позволение - когато и да било. За това
не съм само консуматор на Любовта и не чакам пасивно „да ми се случи нещо в живота“, чрез нея. Любовта ме води и ще го
прави всеки ден, където си пожелае и ми позволява да правя неща с теб, които не
бих си причинил с никоя друга жена - просто така!
И когато един ден-Ти,
да точно ти,жената,която обичам. Искам да знаеш само едно нещо: аз не съм
по-различен от теб, просто станах сътрудник на Любовта чрез която ти получаваш
даровете ѝ, в дните си, а аз се научих на много важни неща. Моля те сега, спри
се и се отпусни за миг, когато четеш всички тези редове. Затвори очи и ме
покани отново да напиша нещо красиво за теб, както в сърцето ти, така и върху
всяка частица равномерно разстлана навред като килим-твоя кожа.
Никой не знае колко ще
живеем, а от там и колко ще мога да ти служа, но колкото и да е това, аз
сключих сделка да го направя за теб. С която ще прекарам живота си като
сътрудник на пълен работен ден, за да мога винаги да поднасям онзи малък
трепет, когато те видя в онази стая, която сменя мястото си през вековете, но
не и топлината си... за теб.“
От един Сътрудник
на Вдъхновението – Аденсио.
(Чрез излизането на бял свят на "Силата на пръстена" аз празнувам 10-години от как се влюбих в теб и си те обожавам-ти знаеш това)...
