Продължение -3…
 |
| С Иван Шивачев след курса! |
...Както си мислех, че специализацията
по „Масаж“ по тайландската линия ще е моят подарък, който да е само един. Но
така Вселената подреди нещата и ме опроверга за пореден път, че пътувах три
пъти до София за да присъствам и изживея Двете събитията на живота си-сега.
Метода Силва и специализацията ми по
масаж и срещата с г-н Иван Шивачев - изтъкнат познавач и обучаващ по линията на
тайландските масажи в България.
Така дойде въпросния миг и аз
отидох на въпросната улица и зачаках. Тъкмо му звъня, защото вече взех да се
чудя, защо не виждам посочения адрес, и той на среща ми... Здрависахме се и
влязохме в помещението. Един прекрасен апартамент обособен като студия за масажи.
Ако не знаеш, че тук има такова нещо, надали ще ти направи впечатление... Та,
така. Аз бях толкова спокоен, че съм тук и за пореден път ще разширя своя кръг
от познания относно масажите, които работя от 6-7 месеца и са в стил “Office Om Massage” така съм ги кръстил...
Зачакахме „манекенката“, която бе супер жена, която щеше да бъде потърпевша. И
когато запитах, чакаме ли други, Иван каза:
„Не, за този модул си само ти.
Тъкмо ще мога да ти обърна повече внимание и ще усвоиш нещата много по-добре,
от колкото ако сте 5-6 човека.“
Какво можех да кажа освен,
че си бях казал, че „няма как да е
по-добре“ тоя рожден ден... но ето още едно опровержение от страна на Вселената
към мен. Значи може и да е все по-добре и по-добре. И така аз бях единствения
курсист за тоя модул и какво ми оставаше да се потопя в масажа... но виждах
всичко, разбирах го, но в мига когато започнахме адреналина ми се покачи, развълнувах
се и осъзнавах, че нищо не възприемам. В мига, когато анализирах това включих
спусковия механизъм от Метода Силва с трите пръста с цел за да запомня и
пресъздам материята, след като си затворя очите... и така като започнахме в
9:30, с една малка почивка за обед (в която аз не участвах умишлено за да не ми
охлаби храненето възприятията и да ме лиши от запомняне), та чак до 16:00 часа
непрестанно практикуване и повтаряне до втръсване и създаване на нови неврони в
мозъка ми, за да мога да създам чисто нови производни...О,Господи, каква
класика бе това събитие за мен. Какво значение имаше от колко време го работя
това (вече 23 години), а сега отново усвоявам нови неща... И разбирам, че в
мигът, в които осъзнах, че това е моето призвание, а не нито хоби, нито
работа... се разкриха невидими събития и помощници, които ми съдействат от „Другата
Страна“.
 |
| С великолепната Лариса |
След спусковия механизъм който
влезе в действие + затворените очи, терапията осъществи контакт с мен. Станахме
едно цяло. Получих само една забележка като дума „по-бавно“ от преподавателя
г-н Шивачев... Само по-бавно се искаше от мен да осъществявам похватите...
Веднага прецених, че със затворени очи ще ми е по-лесно да „намаля темпото“.
Виждам похвата, запомням го чрез спусковия механизъм и го правя върху
прекрасната жена манекен върху, който практикувахме. Тук нямаше нужда да се
представям, или защитавам познанието си, като се пъча. Не! Имах за цел да бъда
попивателна гъба, която да вземе в най-чист вид, онова за което бях тук. Всичко
беше в моя полза и така подаръците се реализираха, защото смятах, че няма как
да е по-добре. Както и бях забравил, че може да има подаръци и след рождения
ден. Думи, които бях казал за първи път през 2012 години, когато писах романа
си „Бат Ям“ – Момичето на морето.
 |
| С Тихомир Първанов Холистичен Терапевт! |
След това последваха снимки за
спомен и едва тогава се срещнах с един прекрасен и духовен брат Тихомир, на
жълтите павета зад НХГ в едно кафе... Пихме чай и говорихме. А след това в метрото
съзрях „кварталната Батка“ и веднага след това посегнахме към мерлото - красиво
червено вино, с което поляхме, както 37-мия рожден ден, така Семинара Силва,
и Специализацията... по масаж! Защото няма как да е по-добре...
Та, какво по-хубаво от това?!!!
"Каквото сме направили за себе си, умира с
нас; Но каквото сме направили за другите и света
остава и е безсмъртно." – Алберт Пайк
