Трябва да се раздаваме, да се чувстваме добре и да продължим
напред защото сме хора на този свят…Каквито се виждаме такива ще станем.
Дали сме склонни да платим
цената?
Днес сутринта малко си поспах, защото
работих вечерта до 1.30. Отворих си
очите и какво стана… Още с отварянето на очите си и пуснах компа и веднага
получи линк за клип на една велика личност – Ърл Найтингейл. И човека пратил ми
го каза нещо, което ме стопли толкова- признавам си!
„Когато гледам това, веднага Ти ми излезе в съзнанието. Просто докато слушах направих
асоциация с теб: знаеш точно с какво искаш да се занимаваш, поставил си си дългосрочни цели
и с голямо търпение ги следваш, изкарваш а не правиш пари…и най-важното
съсредоточил си се само върху това което искаш да бъдеш като си изолирал всички
странични дразнители и фактори които може да ти попречат. В моите очи изглежда
така, не съм ти оценител, но е точно така, както казвам. Далече съм от мисълта
че съм толкова запозната с личния ти и обществен живот, който водиш но това е
моето мнение(скромно мнение).“
За Първи път ми е наистина да се събудя с такъв коктейл сутринта.
Просто да ме залее, нечия мисъл. Това се оказа сутрешна бомба. Попитах я как
така и дойде на ум, да ми направи такава изненада сутринта…а тя в неин скромен
стил отговори: „Докато се разсънвам пред компютъра си, реших да ти покажа това.“
Сега докато пиша материала си и слушам отново материала на Ърл
Найтингейл-"Най-странната тайна на света" отново се върнах към мига, когато за първи път го чух. Аз работих
смело по тази програма още в началните си плахи стъпки към мотивиращите мигове
на моята зора. Това мотивиращо средство наистина е велик дар за човечеството, въпреки,
че не знам колко хората са си мръднали пръста да го изпълнят и изживеят след
това…но аз го сторих и ето тази сутрин за пореден път ми го заявиха в написан
текст… Какво по-хубаво от това да разпознаят в теб един устремен човек, който
просто си следва набелязаните целите и върви напред с достойнство.
Благодаря ти от сърце – признавам си, направи денят ми красив и го
зареди с толкова топлина. Май да си призная освен,че не беше се случвало така,
а и не съм искал веднага да го опиша…но ето сторих го. А, и да ти кажа, че това
ще влезе в книгата ми “Art или Do” и никой няма да ме спре да го сторя. Благодаря ти
от сърце, още веднъж за този дар… И, че така стопли душата му като „утрешно кафе и кифличка с шоколад“.
"Знанието се трупа с учене, мъдростта се трупа с живеене."
