Днес седмицата започна в петък
и то на Разпети Петък. Дали е случайно?
„Няма
как хората, който са ме създали да разберат едно… И само, защото не го
разбират, не знаят какво става с мен. Аз съм творец и създавам собствената си
реалност.“
Христо от Лясковец
Смели опити за възстановяване
на усещането за връзка…
Дали
можем да слушаме? Ако не можем писането на сутрешни страници ще
ни помогнат и в това начинание. Изписването на страниците ни помага в едно
изключително важно нещо: да превъзмогнем вътрешния критик в нас. Ние не се
напъваме когато слушаме, а се снишаваме за да можем да вземем всичко от
въпросния миг. И не всеки път имаме за задача да се стремим да откриваме нови
континенти, но можем да слушаме. И защото можем да чуем всичко от което имаме
нужда ние по-скоро сме канали на творческия процес от колкото творци. Замисляли
сте се, че най-добрите ви идеи по някога са по-близко дори от една ръка
разстояние. Непосредствено под мозъчната ни кора. А на нас ни остава само да му
вярваме(на мозъка) и да го ползваме до насита.
За да напълваме кладенеца си
ние можем да скачаме по-често чрез вярата си във сутрешните страници. Докато
слушаме интуитивния си глас ние също така се научаваме да чуваме по-добре за да
можем да боравим с него и които често ни нашепва: направи го, изпробвай го,
кажи го…
За най-голяма наша изненада
всичко онова, което сме направили ние по скоро
Тъкмо исках да кажа, че имаме
опция, в която можем да привикнем с това да творим и когато това стана съвсем
спокойно можем да вярваме, че Великия
Творец ще ни даде всичко нужно за проекта ни. А веднъж приемем ли подкрепата на Великия Помощник сякаш непрекъснато ще
забелязваме и ползваме даровете по пътя си. Така по тази линия имаме и още една
подкрепа с която нещата стават още по-прекрасни. Подкрепата която винаги ни е
помагала - Бог, който усилва вътрешния си глас така, че да можем да го
разпознаваме и синхронизираме и просто да продължим напред.
Аз често виждам вече готовите
книги, как влияят на хората и техните писма към мен под форма на обратна
връзка. Също така виждам и семинарите в който участвам толкова често, че съм се
чудел до сега, как не съм ги открил по-рано. Свикнах да виждам помощта на
Вселената, която винаги ми помага и аз винаги и благодаря за щедростта. А вие
също можете да очаквате подкрепа от Вселената и тя ще го направи за вас. И
никога не забравяйте едно съществено нещо: Бог е великия творец. А съответно
творците харесват другите творци.
За това сега ще отбележим още
нещо от което трябва да се отървем:
„Не се плашете от грешки. Няма
такива.“
Майлс Дейвис Джазмен – тромпетист
 |
| Алея на Славата - Учи на Смирение! |
Ако не знаете сега ще формулирам
какво е перфекционозма: Творец, който създава толкова плахо дадени редове, че
винаги гледа с едното око към публиката. Вместо да се наслаждава на процеса,
той винаги спира за да прецени резултатите. Това е неприятно защото така
осъзнаваме, че сме нелогично обвързани със своя мозък. Дали ви изглеждат тези
редове познати. Колко ли от вас ще се припознаят тук? Наистина е неприятно, че
за перфекциониста всичко трябва да става от първия път. Там няма моменти на
загрявка, изпиване на чернова или упражняване. Всичко е така вманиачено, че трябва да е съвършено и
вписано във вечността веднага. Този път, приятели не води до никъде. А и влезли
ли сте в този капан трудно ще бъдете добри със себе си и да позволите на себе
си да си похвалите с дадено произведени: ето това стана много добре(това
просто няма да се случи с вас).
Колкото и да не ми е приятно да
споделя с вас относно перфекционизма има още:
Това е криворазбрана гордост в нас, която се стреми вместо да покаже най-доброто, изкарва
най-лошото от нас. Никога повече не слушайте този глас ако искате да стане нещо
от вас. Не не трябва да слушате тази грозна черта във вас, защото тя ще ви бави
и въвлича в постоянно изпипване на детайли, който нямат нужда от изкусуряване.
Не пипайте повече завършеното произведение.
„Никое
платно или роман не е напълно завършено. То просто ни кара да спрем на някое
интересно място.“
Пол Гарднър
Все някога се предаваме и казваме,
че дадено наше творение е готово, за да можем да преминем нататък. Иначе, как
да стане. Това означава, че ние до без край трябва да обръщаме внимание на едно
и също нещо…това да ви прилича на
познатото вкопчване?
Ще
рискувате ли да се впуснете в рискът? Неизследвания живот казват, че
не си струва да бъде изживян, но също така преценяваме(от собствената си
камбанария), че неизживения живот не си струва да бъде изследван. Един от
успешните мигове във възстановителния процес е да се научим да не правим нищо и
да действаме в уж правилната посока. Това е трудно поемащ се риск и малцина
биха си признали, че биха го поели. Това е претекст, че ще изглеждаме като
идиоти или глупаци. Веднага нахлуват спомени от провали от първата несполучлива
рисунка(според някой), първите грозни изписани букви в междуредието за
краснопис и т.н. Дали не навлизаме в едни
по-дълбоки води като сравняваме нашите бебешки стъпки с творческия гении на
великите творци? Хиляди пъти срещам едно и също нещо: мнозина хора слагат преграда и ограничения там където успехът им е
гарантиран(но те от страх от провал не продължават напред). Чувство на
комфорт в което сме се вкопали и си мислим, че всичко е наред(с нас) въпреки,
че може да се задушаваме или просто да стенем от творческо безсилие. Но сме в
безопасност. Ето тази илюзия за нас е толкова скъпоструваща. За да рискуваме
сами трябва да премахнем бариерите пред нас и да разширим хоризонтите си на
ново, а не да се уповаваме на старите. Иска се пробив над думите: Не мога,
защото… Обикновено, когато
отказваме да
направим нещо, имаме предвид липсващите гаранции, че то ще се получи.
 |
| Авторска картина на Христо от Лясковец |
Като блокирани творци, ние
нереалистично очакваме от другите признание и изискваме от себе си успех. Това
не е приятно занимание и поради тази причина трудно се признава пред самите
нас. Но осъзнаем ли го си правим услуга. Изборът на предизвикателство и
смелостта да го посрещнем създава увереността, че имаме власт над съдбата си и
се превръщаме в предпоставка за бъдещи, предстоящи и успешни предизвикателства.
Избийте си го от главата, че трябва да сте перфектни или всичко онова с което
се занимавате да е перфектно.
„Ако спечелиш, ти печелиш, но
ако загубиш, пак печелиш. Така, че
Ще
завиждате ли още на другите за техните успехи? Защо
ви питам ли, сега ще разберете имайте търпение…? Ще ви кажа, че завистта е производно от чувството за страх. Страх от
това, че не можем да вземем това, което искаме. И последствията от
фрустрацията е, че другите го правят и успяват, а ние си мислим, че това е наше
изконно право въпреки, че стои на една ръка разстояние ние от страх не го
вземаме. Завистта на хората определя само един избраник- само един поет, един
писател, един музикант, един певец и т.н. Изобщо само по едно от всичко.
Наистина боли от разголването на истината, но аз нямам за цел да ви спестявам
нищо, защото сутрешните страници не скриват нищо, освен ако не се залъгваме
сами и не лицемерничим, че всичко е наред… Завистта има ограничен поглед върху
нещата, които доброволно изкривява нашите познание за изобилието.
Упражнявайте
се в предмета (лична)археология:
не е нужно да имате познание
по разкопки в руините. Много често се оказваме в такава позиция, че погребваме
чат от себе си, която отдавна можем да възкресим. И е хубаво да ви се припомня
често, че: никога не е прекалено късно
„Отказах
се да правя повече похождения и да обяснявам
кое, как, какво и защо. Нека всеки сам си хване кофичката и да си
„напълни вода“ от извора. Да, но за жалост повечето виждат около себе си
пустиня и само са чували за оазис(а). А такива като мен едвам намират суша за
да отдъхнат.
Христо
от Лясковец
Радост изпитвам когато пиша
сутрешните си страници на стадиона след йога практиката си. Сутрешна зора,
стадион, изгрев, роса, йога практика, писане на сутрешни страници и дълбока признателност
относно творческия процес.
„Ако се отнасям към себе си
като към скъпоцененност, ще стана по-силен.“
