Страхуваме ли се още? Една от
най-важните цели на творческото възстановяване
е да се научим да наричаме нещата с точните имена. Искали сме да творим,
но не сме били в състояние и това сме го писали като наш мързел.
Но нека ние ясно едно. Блокираните творци не са лениви, те са
блокирани. Всеки творец има нужната енергия, но той нея вижда и си мисли,
че е лишен от нея… И така се ражда началото на едно вътрешно разяждане на
блокирания творец и започва едно самосъжаление, самоомраза, тъга, завист.
Блокирания творец не знае, как да направи дори бебешките стъпки.
Никога
не наричайте неспособността си да започнете-мързел. Това е страх.
Коя е истинската причина, която
измъчва твореца винаги?
Страхът! Страх
от провал и страх от успех. И нека не забравяме, че никой не обича да бъде
изоставен след като се е провалил или успял в нещо. А да ли сте се запитали
този страх как ви съпровожда още от детството(ви). Защо? Много блокирани творци
се опитват да се реализират против волята на своите родители или против тяхното
мнение или преценка(е как и аз попаднах в тази графа).
„Като млад и неопитен в
почти нищо това съпротивление за мен беше много голямо изпитание-но никой не
разбра, че е така. Тръгнах смело против тяхната воля, защото аз наистина знам,
какво правя и как във времето то е разпределено и не изисква тяхното разбиране
или приемане. Не съм искал да ги наранявам, но да проектира някой друг друга
проекция върху мен и живота, който ми е даден-няма да стане. За това аз приех
да стана писател. И не само писател, а велик
Родителите обикновено реагират
доста болезнено, ако децата им се противопоставят и по някога трудно могат да
приемат радикалното решение на децата си да стават творци-особено писатели. Да
искаш да ставаш творец много родители приемат като непокорство и неподчинение,
което ги оскърбява, наранява и т.н.(че от къде на къде трябва да
им слушаме волята на родителите си?) Готови са да скъсат с теб
само, защото си избрал своя път(но за тях винаги погрешния),
конфронтират се с теб само, за да те вкарат в „правия път“. И понеже всеки
творец избрал своя път и го следва не би трябвало да се чувства виновен, само,
защото не се харесва на родители, приятели или обкръженията.
Никога „виновни“ за
избора си-творци!
По тази причина бих желал да
споделя, че не е нужно да сте велики творци всичките, и да угаждате на всички…Не
правете заради друг, а заради самите себе си…Запомнете това!!!!
Необходимостта
да бъдеш велик творец намалява шанса да бъдеш творец. Необходимостта да
създаваш велики творби прави трудно създаването на каквито и да било творби.
Според мен това, че ви е трудно
да започнете даден проект не значи, че няма да сте в състояние да го
реализирате. По скоро имате нужда от помощ, но не е задължително да е човешка.
Но и не чакайте в бездействие а започнете с най-малките бебешки крачки в тази
насока. Никога не се страхувайте да си поставите висока цел, и само защото е
такава да отлагате нейното сътворяване.
Оставете страха относно това,
че не сте достатъчно добър в начинанието си…Страхът, че няма да можете да
доведете до край започнатото. Но знайте, че лекарството против страх е
любов(нищо друго). Използвайте я... любовта в нейните пълни разбирания за да
излекувате страха у твореца във вас.
…Никога не смесвайте
дисциплината със постоянството. Това може да ви сбърка
Как ли ще ви изглежда следното(бихте
ли си го представили): Всеки творец след като стане рано при зори да отдава
почести към листовете хартия, молива, печатащата машина или компютъра? И след като
вечерта сте се разбрали с детето творец във вас знаете, че: сутринта рано ще
можете да измислите нещо щуро с този ръкопис, платно(за рисуване) или нотно
петолиние(за създаване на музика). Вие
подреждате ли местата си където творите, аз Не и не давам да го прави
никой(макар, че майка ми от време на време нарушава този мой закон и прави хаос
от подредбата). Никога не забравяйте, че изкуството е процес и този процес би
трябвало да ни доставя удоволствие и радост.
Съзидателния процес се гради на
базата на тайнствената радост, която изпитваме докато творим.
Аз
съм продуктивен млад творец и това усилва щастието ми още повече.
Христо
от Лясковец
Никога не искайте да бъдете
творчески жертви, само защото се чувствате уютно на мястото в пещерата си от
която изпълзявате от време на време. Никога повече жертви от блокираното
си състояние но приемане на риска да
бъдем здрави и продуктивни. Как така
бихте забравили „светлинните години“ през които преминахте за да дойдете и да
еволюирате тук и сега?
„Вярно е, че пътят може да е
достатъчно дълъг както моето трасе от 11-17км. по
Никога не съм приемал
творчеството за плашещ процес, но се плашех да се покажа на света. Но всичко с
времето си. „През времето когато не можех
да бъда себе си от страх беше факт, както и времето на поправка от страха и
вмъкване на съзидателния процес с любов.“ Така тогава за първи път разбрах
следното:
„Успешната
творческа кариера винаги се изгражда върху успешни творчески провали.“
И нека знаем, че живота
продължава и след „провалите“. А въпросът е да можем да оцелеем. Така ще сме на
ясно, че и най-великите творци, актьори, писатели, художници и готвачи също са
претърпявали провали и сривове, но са стигнали до където искат: Славата си!
За това нека ни е ясно, че
трябва да сме мили и състрадателни към себе си. Защото творческите сривове
винаги са плод на страх – страх от успех или страх от провал. За да си помогнем
в този случай трябва да ги приемем и да се примирим, че ги има. Поради
осъзнаването и приемането на провала вие ставате нервни, плахи, неуверени като
коне. Въпреки големия си талант ще има трудности, с които до тогава не се е срещал. Може да се
опита да ви хвърли, да почне да накуцва, да се опита да избяга. Но нека не
забравяме, че вие сте жокея и като опитен в тази игра можете да го накарате да
финишира.
Критика, редакция, агенти и
подобни нему – не се бойте от тях. Просто
не забравяйте, че на конните надбягвания на пистата има и други коне…
Признайте си, че имате нужда от
помощ и тя ще дойде със сигурност. Не чакайте творческия срив да ви настигне, а
се запитайте: Кого мога да помоля за
помощ и го направете.
Дойде време да разкрепостим
крепостта.
За да работи свободно творецът
върху проекта си, той трябва да е неангажиран с
Не би трябвало да забравяте
докато сте в процеса Art или Do, че вие сте дете, което се цупи, сърди,
крие се, не иска да приеме сцената на живота(без значение е дали е голяма или
малка), избухва внезапно без видима причина. Комари, бръмбари и всякакви твари
могат да бъдат ужасни за него, а вие като негов родител, закрилник, брат/сестра
можете да му покажете, че то е в безопасност и няма нужда да се крие всеки път
щом съзре бръмбар(като си мисли, че в пещерата си е в безопасност). Вие сте
този, които му показвате, че то е в пълна безопасност. За това работете заедно
с него за страховете, които мъчат и двама ви…Изцеляването на едните помага за
изчистването на другите…Започнете!!!
Докато работите по даден свои
проект вие имате възможност да задавате всякакви въпроси към себе си…Питайте
всичко свързано и не свързано с проекта ви, за да изгладите нещата и да не сте
нито нервен нито разгневен на големия човек във вас, защото това става
изключителен проблем за малкото дете във вас.
Докато пишете сутрешните си
страници разбираме, че те ни позволяват да изразим чувствата си без да се
разрушим. Подпишете още един договор и го сложете на видно място за да работите
с него:
