Приказка за Пораснали...

                      "Грозното патенце" – Приказка за Пораснали   

 

Всички сме чели приказките на Х.К.Андерсен, наситени с красота, доброта и поуки. Една от тях особено изпъква в ума ми и се връщам към нея отново и отново – „Грозното патенце“.

Грозното патенце било нещастно защото било различно, но една сутрин се събудило и разбрало, че е красив лебед. Сега като се замисля в тази приказка липсва нещо. И си задавам въпроса „какво е сънувало грозното патенце преди да се събуди и да разбере, че е лебед?“.

                                       Грозното патенце – промяната

      Докато патето растеше шията му се удължаваше и главата му започна да стърчи над другите патета. Възрастните патици започнаха да го кълват по главата и му заповядваха „наведи се“, „какво си вирнал човка“, „бъди като другите“. То привеждаше глава и не смееше да вдигне поглед на горе.

      Дните се нижеха, шията на патето ставаше все по-дълга и то с болка и усилие успяваше да се снижи като другите. Понякога патето отиваше в най-далечния край на двора  зад старата барака и изпъваше шия нагоре. Веднъж докато се отдаваше на блажения миг някой го тупна по главата. Стъписано патето побърза да снижи дългата си шия и плахо се огледа. През оградата на двора надничаше огромна муцуна с дълга лъскава грива, изцвили и попита:

-Ти какво си?
-Пате.
-А защо не приличаш на пате?
-Защото съм грозно.
-Кой ти каза че си грозно?
-Другите.

    Жребецът отстъпи назад и даде знак на патето да погледне през оградата. Там беше пълно с най-различни животни - високи, ниски с по два или четири крака. И всички те с гордост демонстрираха осанката си. Патето гледаше с изумление. Без да се усети то изпъна красивата си лебедова шия и за пръв път разпери криле  - какво облекчение!

   И като всяка приказка и в тази има поука и се зараждат още въпроси.

  Кой има право да ни съди, че сме различни? 

 Различни според чии представи сме?!

Нима нямаме право да бъдем себе си!

                             И сега продължението…

    От както лебеда прие, че е различен с облекчение закрачи из двора. От този миг за младата птица нямаше значение дали е грозна или красива. Дългата бяла шия никога повече не се приведе за да бъде като другите, а гордо извисяваше глава над оградата. А зад оградата беше пълно с различни. И никое не беше като него, и никое не беше като другите, а всяко беше като себе си.

     Колко красив бе света зад оградата!

    От дълго време все си мислех, че трябва да се срещна с някого на когото да разкажа за себе си, а той да напише думите в книга. Все не ми стигаше куража да изразя себе си на глас. Постоянно ми казваха да бъда мирна и тиха, да бъда по-ниска от тревата за да не си навлека белята. А, бели от мен колкото щеш.  На всякъде се чувствах не на място. Сред много хора се чувствах самотна. И всичко с което се захванех не се получаваше защото го правех по шаблон.  Матрицата ме бе премазала.  А, душата болеше.  Но колко време може една душа да бъде заключена. Приех, че съм различна и започнах да търся и други като мен. Взирах се във хората, изслушвах ги и като на рентген поглеждах в душите им. Голямо търсене падна. Почти изгубих надежда.

        За щастие съдбата бе благосклонна и не аз го открих, а той ме намери. Различен по свой начин и него го бяха излъгали, че няма право да бъде себе си.  А той не им беше повярвал и вървеше по собствения си път и водеше тълпа от „различни“ след себе си.  Много теми обсъдихме,  много думи изписахме и като на карта видях света с очите на душата си.
    Колко голям е света когато стените са разрушени, а границите са разкъсани. Аз съм свободна. Виждам през моята призма и със своите цветове рисувам  живота си. Каква красота.

    Ето ме сега, превъзмогнала догми и шаблони, пиша за себе си. И всичко се получава защото този път го правя по моя начин. И какво като не съм като другите!?  Аз искам да бъда себе си. Да чувствам и усещам с моето сърце и душа.

Аз съм себе си. И това е само началото.

                                                                                                           Бини Иванова

Бини Иванова е детското ми име.  И макар сега да съм пораснала жена, аз все още се представям и подписвам с него, защото все още чувствам себе си дете.

Никога не съм си и представяла, че ще седна и ще пиша, но ето че се случва.  Незнам на къде ще ме отведат думите ми,  незнам от кой ще бъдат чути. Но всяка моя дума е преживяване пречупено през призмата на детето в мен.

Добре дошли в моя свят!

Това е един прекрасен човек, които си позволих да поканя да участва с този си текст в Практическото Приложение Art или Do(книга, която много скоро ще се появи на бял свят). Тя е единствения човек така жадно разговарящ с мен през цялото време на курса ми докато го преживявах, пишех и описвах в книгата. Нека кажа, че тя участва с името си в задната корица на книгата ми Ero(r)S Разголване на Душата и Тялото(първата ми еротична книга), Сега в Art или Do, а съвсем скоро ще е  на корицата на един  Изгарящ роман (18+). Благодаря ти, че те има на този свят, и че нещо ме срещна с теб по някаква причина. За мен е чест да те познавам поне 2%...