Маслосвет на Маслото от Джоджен - 2013г.

Днес е разпети петък. Отново съм на стадиона и след йога практиката си описвам преживяването си в храма. Днес е първия ден от 7-мата седмица на курса „Art или Do“, в който пиша сутрешни страници. Трябваше да изчета 7-мата глава от книгата и да работя тази седмица по нея. Стана ми интересно днес като прочетох в упражнението на 7-мата глава: "Да отидем сред природата или свещен храм и да попием от безвремието." А посещението в свещеното място беше част от програмата ми. За природата е ясно, че ми е като роден дом. Само дето изпреварих малко събитията и го направих в последния ден от 6-тата седмица във Велики Четвъртък.

В 8:30 отидох в храма носейки „Маслото от Джоджен“ за да бъде осветено и да стане миро. От начало се чувствах доста странно, защото се сетих, че това събитие го чаках цяла година. Признавам си гледах календара всеки ден за да

не пропусна деня, че и без друго е единствен. Изцелителната  тишина и самота беше истински Дар докато бях в храма. Хорът и отчето пееха и провеждаше маслосвета, както всяка година за да освети маслото на всички дошли в този ден.  Слушах седемте евангелия на апостолите,а след всяко отчето помазваше  челата ни с думите:  „Помазва се рабът Божии, Христо“. Всеки път когато той правеше това аз благодарях безмълвно и се усмихвах, защото се радвах, бях горд със себе си и маслото си. Живеех за този ден защото маслото и новата партида за

новата година ще бъде осветено. Трепет беше обзело сърцето ми, въпреки, че ми беше отегчително да вися прав на службите. Но не да хленча, а да се радвам бях тук. Радост, радост, радост. Все пак маслото ми от Джоджен беше прекрасно само по себе си. То просто си има собствен път, а аз съм негов наблюдател и

канал за продължението му.

След края на службата поговорихме с отчето и той каза нещо много интересно: „От край време църквата работи със зехтин на маслосвет. А кое накара хората да  носят това преработено олио  не зная наистина. Явно са забравили за лековитостта на зехтина. Дори в някой държави където

добивът на зехтин  е в пъти повече, хората там всяка сутрин на гладно консумират по една лъжица зехтин. И нямат никакви проблеми със стомаха и червата си. А още повече когато е благословен и осветен зехтина, както в твоя случай силата му става още по-голяма. Така правиш нещо много добро за хората и силата на продукта е прекрасна. Маслото ти е за здравето на човечеството, а не за кандилниците в храма. Истинския зехтин има мирис и вкус на истински маслини. Там остатъчния слой на дъното(дето е като утайка)е част от маслините. Хората са забравили, че това е истинско природно богатство.“

Да то и при Маслото от Джоджен е така. Въпреки, че е прецедено по два пъти когато стои дълго време в покой самото масло се утаява и на дъното падат частичките от джоджен. Това е силата на маслото, а изглежда, че не е читаво. 

Силата винаги е на дъното, никога не е на повърхността.

Замислих се наистина как за пореден път маслото надмина очакванията ми. Неговата сила, страст и характер отговаря напълно на душевния ми комфорт. Силата на самия зехтин вплетена по специален начин с магията на джоджена, освещаването му и превръщането му в миро + още две неща, който не мога да разкрия.

Ето още една производна на тишината; Радост от извършения акт на освещаване и превръщането на маслото в миро. Заедно с мирото осветихме и юбилейното шише направено от една прекрасна художничка.

Хората се нуждаят от моите услуги и аз получавам добри пари за това. Докато правя процедури с маслото нещата стават все по-добре.