Здравейте г-н Брансън. Аз съм Христо от Лясковец-България. Писател
съм, но не от онези писатели дето са посредствените и ги има на всеки ъгъл като
кръчмите, а друг вид-изчезващ.
 |
| Лично писмо до сър Ричард Брансън |
Пиша ви това писмо, по две
причини:
1.Да ви
благодаря, че ви има и, че сте постигнали толкова много неща с които сте си
създали личната свобода и уважавате всичко живо по тази земя.
2.А за
мен вие сте един неформален мой ментор, а дори не знаете това. Преди много
години когато прочетох, че не ви е харесало удобството в полета, сте решили да
създадете своята авио-компания Върджин.
От където и да ми попадне нещо
свързано с вас аз винаги намирам време да го прочета, защото знам, че то е
истинско и ме дарява с истинска и жива мъдрост. Оказах се в една интересна
ситуация. На 33 години съм и съм написал 20-сет книги, а продължавам да пиша.
Имам вече книги преведени и на английски, италиански и т.н. И повода по който
ви пиша е следния: На едното ми представяне на едната ми книга „Христо от Лясковец и Приятели“ един прекрасен човек Майк Рам след като чу през какво съм
минал за да стигна до тук ме помоли да напиша нещо по този въпрос под наслов
както се казва вашата книга: „Майната му! Ще го направя!“. Аз разказвам, че от вас
се уча да не се отказвам и да продължавам напред. И накрая след като всички разбраха, че съм ваш голям фен, им заявих с радост в сърцето, че наистина
бих искал да мога да пия кафе с вас и да поговорим за акулите в Океана,
за пясъка в Сахара, за палмите в Хавайте и за удобните ви самолети…За да
разбера за себе си, че това е възможно точно толкова, колкото изгрева и
залеза на Слънцето всеки ден. И ако някога имате път на сам ще се радвам да ви посрещна
скромно и да ви покажа природата в моя град-Лясковец…и да ви съпроводя на една
разходка в гората просто така за спомен.
На скоро ми попадна един
материал за вас, как една жена поискала да носи вашите обувки. Макар да ми
стана интересно, аз вече бях си изяснил в съзнанието, желанието си да пия кафе
с вас и да си поговорим. Аз не знам английски, но, познавам езика на сърцето,
който Пауло Коелю описва в книгата си „Алхимикът“…
Каквото и да направите относно
писмото ми аз ви благодаря, че ви има. Щастлив от факта, и благодарение на
преводачката Даниела Капинчева се сбъдна моята мечта от 3-4 години…да ви пиша.
Благодаря на Бог, че имам
възможността да присъствам макар и за миг във вашия динамичен живот чрез това
писмо.
Благодаря ви. С уважение Христо
от Лясковец-19.01.2013г. сутринта.
