Днес в „разговор без маска” ни гостува г-н Румен Димитров.
Треньор по Таекуондо WTF – 2 дан и собственик на „Клуб Хемус”.
г-н Румен Димитров ми е личен приятел от ученическите години. След като му
дадох да прочете статията за мисис България той ме попита кои е следващия в
списъка. Тогава му казах, че е той и така започнахме…
1. Как се чувстваш в момента?
Преди малко се върнах от тренировка и съм леко изморен.
2. Чувстваш ли се реализиран до момента (на интервюто)?
Може да звучи самохвално но мисля, че до този момент от живота си аз се
чувствам реализиран. Има още какво да се желае.
Харесвам една мисъл на легендарния Брус Лий: „Аз не искам да съм номер
едно, но не искам и да съм втори”.
3. Как си почиваш?
Все по-малко време ми остава за почивка, но по принцип си почивам добре със
спорт, колкото и странно да звучи. Обичам да тичам, практикувам йога, плувам и не на последно място преподаването на таекуондо в моя „клуб Хемус”. Също така добре почивам с книга в ръка
и хубава музика, защото много обичам да се самообразовам.
Обичаш ли да се разхождаш сред природата?
Да обичам да се разхождам сред природата! Това става естествено в покрайнините на
лесопарка в родния ми град Лясковец. Много
често става с теб! За читателите искам
да споделя „нещо от кухнята”, а именно: много от нещата, които ти описваш в своите
книги са се родили в нашите разговори
сред природата, когато сме „атакували” не веднъж стръмния път до
Петропавловския манастир и сме се
„потапяли в духа”. Както обичаш ти да казваш „да сме онлайн”.
4. Какви книги четеш?
В момента чета библията, но иначе чета автори като Хей, Дайър, Маккена, Кюсаки, Шарма. Обичам да
чета всякаква литература: за личностно развитие, религия, исторически романи, приложна
психология. Обичам книгите и когато не чета известно време се връщам към тях
като нещо животоспасяващо”.
От детството си съм запомнил,че: книгите са прозорец към света. Тогава ми
звучеше неразбираемо, защото бях дете, но
сега разбирам смисъла на това. Знам, че те са прозореца, защото винаги когато
мога го отварям.
5. Какво представлява един твои ден от седмицата и един от почивните дни?
Аз работя на две места. На едното съм полицай в РУ-Велико Търново. Ще разкажа
за почивния ми ден, макар, че докато си почивам работя. При мен се размиват
границите на работа и почивка. Когато съм в полицията два дни работя и два почивам. Но през двата дни докато си
почивам аз работя в собствения си клуб по Таекуондо –Хемус като инструктор. Ще
споделя как минава деня ми като треньор. Ставам рано към 7:00ч. След сутрешния
тоалет следва проверка на електронната ми поща и ако предстои състезание имам
организационна дейност. Телефонирам до Българската Таекуондо Асоциация. Организирам
транспорта до даденият град или държава. Изготвям тренировъчна програма. А ако няма състезания правим рано сутринта
преход в гората с теб. Това е нашето лично време. Разговаря ме. Нахвърляме си
задачите за дейностите на всеки един от нас.
6. Вярваш ли в Бог?
Да. Вярвам силно в Бог, но не в някой безличен а в Иисус Христос. Общуването ми
с него чрез словото му и чрез личните духовни
преживявания ме запазват, мотивират ме, правят ме силен да вярвам в нашия
спасител, че той е Пътят и Истината и Живота!
7. Доверяваш ли се на своя вътрешен глас?
Да доверявам се. Той е нашата обратна връзка с Бог. Той е тихия глас, които едва долавяме и които често пренебрегваме. Това
е гласът на сърцето. Той е различен от гласът на разума и напътства леко, тихо, спокойно. След като се научиш да
го следваш живота ти протича по – различен
начин.
8. Каква е тайната „подправка”на твоя успех?
Самодисциплина, постоянство, последователност, принципност, силна мотивация, самооценка,
самоанализ. За мен лично успехът е удовлетворението от добре свършената работа,
а не общественото признание.
9. Смяташ ли, че човек трябва да е смел за да вземе интервю от теб?
Ами ако се отнася до теб, аз те познавам като много смел. Значи отговора е да! Иначе
аз не съм страшилище.
10. Какво би споделил с читателите, което те не знаят за теб?
Интересен въпрос ми задаваш. Аз съм нормален средно статистически българин. Не
е хубаво сам да говоря за себе си. Нека хората преценят, какъв съм след
интервюто.
11. Как се чувстваш по време на интервюто?
Действа ми като психотерапия. Като, че ли съм на изповед.
12. Какво би казал за град Лясковец, за манастира св.св.Петър и Павел, за
Боянския лес, който така често обикаляме?
Бих казал на тези хора, които не са
посещавали този град да го посетят в най-скоро време. Това е град с богата история,
култура и бит. Това е един кът в България, които носи своята самобитност. Града
се образувал от начало като махали около 5-те църкви (по информация на други
автори). А манастира се е извисил като орлица над града и ни пази. Покровителства
ни. Това е нашият роден град в който израснахме с теб. А в Боянския лес
открихме много истини за живота, за себе си, за Бог и това стана „уж случайно”.
13. Помниш ли как се запознахме?
Ами да ти кажа не помня кога и как се запознахме. Минаха много години. Имам
чувството, че се познаваме „от векове” с теб.
14. Как се чувстваш когато можеш да помогнеш на някого когато те помоли?
Въпросът е с много насоки. Аз го
разбирам по няколко начина, винаги съм искал да помагам на хората и мисля, че
се справям до някъде с това. Това си личи в дейността ми като треньор, на не
едно поколение деца. Да израснат честни,
почтени, отговорни хора. За мене е важно когато човек помага да не го прави
лицемерно (с цел) или да получи признание за това.
15. За хармонията в живота нужно ли е отношение, комуникация и добра дума?
Това е акт на сърцето. Без доброто и
чисто отношение не може. Колкото и да е богат, беден или известен човек той се
нуждае от човешко отношение. Добрата дума може да създаде мост на приятелство,
да въздигне човека, да го мотивира за живот. Тук ще спомена една мисъл на Чък
Норис: Ако не можеш да кажеш нещо хубаво на някой то по-добре не му казвай
нищо!
Много пъти съм се замислял, че именно това липсва в съвременния забързан свят. Едно
толкова просто човешко отношение.
16. Липсва ли ти масажа, като услуга?
Липсва ми, защото скоро не си ми правил.
17. Какво мислиш за вярата?
Това ми е „болна тема”. Мисля, че може цяла книга да се напише за вярата. Всеки
казва, че вярва в нещо, в Бог, във Вселенския разум, в доброто. Аз мисля, че
всеки трябва да се замисли в какво вярва? Вярвам единствено в Иисус Христос, в
светата Троица. Без вяра човека се
превръща в скот. Това е разликата между човека и животното. Само човека има стремеж към познаване на Бог. Вярата ни е
запазила нас българите като нация, култура. Тя е преплетена в нашия бит, обичай,
език. Болно ми, че днес да се наречеш вярващ е равностойно да ти кажат, че си
смахнат. Аз самият съм потърпевш от такова отношение. Когато започнах преди
години да чета библията за първи път моите
родители ме сметнаха за сектант. Което не е истина, вярата ми ме запази
такъв какъвто съм и ми помогна да посрещна предизвикателството на живота
по-лесно.
18. Какво ще кажеш за творчеството ми, след като си единствения толкова близо
до него. От къде идва всичко това?
Може ли ако ми разрешиш да споделя някой неща публично?
Имаш моето разрешение.
Приятелството ни протича по един много интересен начин. Минаха „някакви си 20
години” както обичаме да се
шегуваме. Тренирахме заедно през далечната 1994г. Тогава започна един етап от
нашето развитие за „нещата от живота”. Започнаха тренировките по йога, книгите
за източни бойни изкуства, религия. Това несъмнено доведе до твоето отношение
към живота ти да се промениш, „врежеш в
себе си” и да пресъздадеш това което
изпита сам. Така годините течаха, живота ни отдалечи за определено време, после
пак ни събра, но през цялото време не спряхме да четем, да се образоваме, да
търсим истината за живота, Бог. Мисля, че това ти даде тласък да се проявиш
като писател. Според мен творчеството ти не е плод на болно въображение, както някои
биха си помислили, то е плод на една търсеща душа която има знания „от
вековете”. Както аз обичам да ти казвам, ще бъдеш новия Коелю само, че Христоелю (в Бг. ) вариант.
19. В края на интервюто без маска, какво ще свалиш от теб за да покажеш кои си
всъщност?
Аз никога не слагам маска. Не обичам двуличието. Аз съм си аз.
20. Какво ще ми пожелаеш за книгата Клиент №1/опасна близост/?
Пожелава ти някой да напише книга за теб, че си „писател №1”.
21. Какво си пожелаваш за
дългоочакваната 2011г?
Да ти кажа честно написах в навечерието
на нова година един списък с нещата, които искам да постигна през 2011г. Но
както казват на изток, че човек страда, защото има желания. Аз се задоволявам с
малкото, което ми дава живота, а всяко по-голямо нещо е добре дошло.
22. За мен беше удоволствие да взема интервю от теб приятелю?
Удоволствието е взаимно. Това беше един откровен разговор между приятели.
Интервюто взе Христо от Лясковец – писател на 13.01.2011г.
