Трябваше да отиде до края на
света за да се обърне „назад“ и да види, че там от където е тръгнала има човек,
който може да е точния такъв. В малък град в които въздухът и гледката са
спиращи дъхът, тя замина. Замина, защото сивото като багра се беше настанило
като основен цвят в ежедневието и, а това беше раздрало стомаха и като силна
отрова. А тази отрова сковала ръката и която рисува съдби.
В лутане и търсене на щастието
си младия писател не спираше да се оглежда за подходящата муза за да продължи,
защото тъкмо беше влязъл в собствения си ренесанс а нещо писането му нямаше
тази тежест, която го направи толкова известен по целия свят. Това го навеждаше
на мисълта, че нещо красиво ще се случи скоро в неговия живот. Малкия град и
пътеката в гората, която толкова много пъти му е била муза сякаш беше затворена
в този миг и му нашепваше да търси по-дълбоко в себе си този път. Сега или
никога!
Само след няколко дни се
запозна с поредния човек, които се оказа, че е от същия град от който е и той,
но само, че сега тя се намира на края на света. Тя там а той тук. Но сякаш
душите бяха установили контакт много преди телата дори са се срещнат.
Енергийната реакция на душите беше толкова силна и обладаваща, че младия
писател въпреки хилядите си срещи с други жени, усети себе си като истински
нестинар, който е копнеел да ходи по жарава. Това отвори чисто нов сюжет и
някак душата му стана блага като стара и отлежала ракия. Просто се разтопи и се
замисли: Това ли е, това което търсех толкова много животи? Да това е насочи го
интуицията и го помоли да бъде. Просто да бъде нищо друго!
Още не беше свършило
обладаването от другото измерение напълно, а беше толкова изпепеляващо, и се
пренесе на живо в плътта. Младия писател усети особена влага по бельото си и за
миг се замисли, как е възможно това. Само мисълта за нея, че те я тук на
близо залъгва плътта и изпуска секрета в
подготовка за любовната игра. Усеща небивала тежест и вулканична изява в своята
най-интимна мъжка част. За първи път усеща, как буквално завират семената му
само от една мисъл по нея. Наистина не знаеше, как би излъгал плътта си и да
успее да укроти звяра в
себе си. Дори нямаше време да се озърта и беше въвлечен в страстно изживяване,
което той очакваше толкова дълго. Изведнъж просто изчезна от радара на
приятели, познати, роднини и никой дори не знаеше, какво се случва с него в
този миг. Но който беше чел неговите творби знаеше, че той по често е в
паралелен свят от колкото в този. Сякаш "далечната душа" знаеше, че той вече
беше настроен и просто го започна. Да започна го от където си поиска и каза:
-Ти си душа с пенис! Колко
много ти се радвам, че ме пусна в твоя мъдър, страстен и многолик свят. Свят на
много изживяна болка и страст, която те възкресява всеки ден от нищото. Аз имах
такива възможности, но не съм ли почувствала химията на душата ми с отсрещната
страна-нищо не се получава. И какво като е парфюмиран, и нагласен този, който
ме желае, след като аз не съм усетила нищо. Дори ако има близост това не може
да е секс. Не може да обичаш един гол пенис, ако няма химия и не познавам
душата му. Не може да имаш задръжки и да очакваш от Вселената чудеса!
И докато му говореше така тя
вече го беше започнала. Малко преди да запълни устата си с неговото мъжко
достойнство, каза само:
-Искам те!
Пое си въздух и просто пое по
курса на любовта. От самата вълна младия писател седна на дивана и захапа
устни, защото още не беше готов за това, а си мислеше, че ще има увертюра.
Тя го погледна след като беше
прочела мисълта му, пое си
въздух и продължи да обработва ствола и онези малки и стегнати тестиси. Кожата
му беше настръхнала от поредното радостно изживяване. Наистина дори и в
най-смелите си мечти не беше вярвал, че тя ще го почне направо, а още не беше
сипал виното. За миг си помисли, че губи контрол над всичко, което някога си е
мислил, че контролира, но все пак се отпусна и се наслаждаваше на вакума.
Не и отне много време да усети
силата и стихията, която излиза от него да се стича по гърлото и без дори да си
поеме дъх. За миг сърцето му сякаш спря, когато изригна в нея, но все пак
продължи да диша. Краката потрепериха, кожата настръхна отново и дори чорапите
му се бяха навили от този приказен миг.
А това беше само началото. Тогава тя стана и
каза:
-Искам да сложа няколко краски
по картината, която рисувам сега и идвам.
Той не недоумяваше, какво му
каза но след като видя гърба и разбра, че тя не се шегува и просто се отпусна.
Пое си дълбоко въздух и притвори очи. Съзнанието му беше изпразнено от мисли,
както и всичко друго, което излезе от него преди малко.
Не минаха и 10 минути и тя
захвърли четките и с такава дива засилка се запъти към него и скочи от горе му.
Захапа го за врата и започна да го смуче. Всичко в нея гореше от страст и
нямаше търпение да бъде обладана. Всички дрехи спряха да носят очертанията на
телата им и просто се спуснаха на земята. А телата им само това чакаха за да се
съчетаят в дъхът на твореца.
