През годините се увличах по
какво ли не...но днес ми беше първия урок по народни танци. Да правилно
прочетохте-народни танци. Аз от много отдавна искам, но не желая да ми пречат и
натоварват уроците(на други хора), а да ме разтоварват. И по тази причина съм
си избрал подходящ човек, който да ми покаже поне основите на това прекрасно
изкуство наречено: български народни танци.
Знаете ли, че искам да тропам
хорце, защото искам „да ми дойде акъла в главата“ – шегувам се. И освен това да
открия личното си обяснение, каква е връзката на народните танци с масажите и
йога – например. Може и да им е много странно на хората от моите асоциации но
това мен не ме касае.
Днес е 19-ти януари(събота)
2013г. и се проведе първия учебен час за мен в моя живот. Да веднага се качихме
на сцената и там под съпровода на „Канарите“ заучих първите стъпки на правото
хоро. На сцената имаше вода, сняг, но поне не валеше и аз силно се забавлявах.
А и се шегувахме, че директно се качвам на сцената да свиквам да играя направо
там от първия път(хах).
Веднага след като проветрихме
белите си дробове със свежата разходка до манастира направих разгрявка на
тялото си, защото имам желание да започна да играя и тук без травми, а те
дебнат от всякъде. Пуснах „Канарите“ и започнахме със стъпките. Повярвайте ми,
че за първи път заигравах какви да е стъпки, но гледайки ги пресъздадох. Ни
най-малко се притеснявах от факта, че не съм перфектен, но пък с такова волканично
желание и страст стартирах днес първият час. Сега до някъде мога да се докосна
до страстта на играещите народни танци, как се раздават на сцената или пък на
всеки банкет, сватба или просто обикновен рожден ден… А аз само съм стоял и
гледал от страни и съм им се възхищавал.
Може и да съм си намокрил
краката в локвите, но това удоволствие което изпитах сред природата и този
първи урок няма да ги забравя никога…Отварям друга страница на разширяване
относно моето развитие и не знам каква връзка има тук: йога, фитнес, масаж и
писателство но след като се упражнявам още малко и ми се „разтресе мозъка“
мисля да разбера отговора. Аз съм търсач и не спирам да се саморазвивам, а дали
ще попадна в графата професионалист ми е все тая… Но тук аз ще се забавлявам от
сърце…
Това ми дойде сякаш като първо
причастие в заиграването на български народни танци.
Благодаря на преподавателката си,
който ми скромничи, че не била се смятал за нещо кой знае какво…Но колко на
нейната възраст могат да се похвалят със визия, страст и всеотдайност в живота?
Колко, а? И с такава лекота стъпва по земята докато ми показва стъпките. Благодаря
ти!
А най-голямата радост беше да
чуя от нея, че бързо схващам стъпките и просто започвам да играя, което я
наведе на мисълта, че сякаш аз я „изпитвам“ а не тя да ми преподава първите
стъпки…Интересно заключение извади тя.
