На много места съм чел следвай
„мечтите си“ или „страстта си“, но също така забелязах, че има и проблем. А
понякога дори е огромен проблема, защото има неяснота относно мечтата и
страстта. Аз няма да ви казвам кое какво e, за да не ви улеснявам в търсенето на
вашите лични отговори.
 |
| Дали/Или |
Понякога когато следваш мечтите
си има вероятност да стоиш гладен, да те подритват, да ти се присмиват, да те
сочат с пръст като различено, но…Когато заявиш и устоиш позицията си, и вземеш,
че успееш да постигнеш своето с лекота ставаш веднага обект на завист от „доброжелатели“
или „философи“(че могат много, но всъщност надали е така). По някога съм се
чувствал като между чука и наковалнята и
то особено когато не съм слушал себе си
а тръгна да следвам страховете и позициите на „уж вече минали“ по пътя.
Отказах се да слушам човешкия свят по много причини, но една за мен е
съществена: „Моят път не е твоя“(едно прекрасни думи от песента „Моят свят“ на
Кирил Маричков от филма Дунав мост).
Отказах се да бъда еднакъв още
като дете и виждах как това дава отражение на живота ми. Сякаш бях обречен на
самота, но това също е много относително, защото: Аз може да съм сам, но никога
самотен…За това след като вече съм взел решение по този въпрос и си вървя по пътя
въобще и не мога да се притеснявам за нечии други проекции на страх или
пребиваване в света „на пръсти“. Виждайки, как всеки сам трябва да се спасява в
този достатъчно „лукав свят“ където много неща отдавна са нарушени като баланс
и са поели по друга посока. И от как съм установил контакт с вътрешния си свят,
който е проекция на вселенския не завися от добруването на този свят. Отказах се
от минимални трохи даващи ми живуркане и поех контрола над живота си на 100%.
Мечтата ми беше такава докато
само беше в мисловното ми поле. От как я извадих на показ в дневника си и очите
ми имат опцията да я виждат тя пое по пътя на славата. Нещо на което не държа
толкова много но то е неизбежно особено ако е специфично като моята дейност.
За това не веднъж съм казвал,
че имам рядката възможност да открия и приложа нови неща и да не се съобразявам
със някакви стари модели на поведение, работа или държание.(както
когато ме питат, защо моето творчество го няма достъпно по книжарниците…отговора
ми е, че аз не съм длъжен да следвам остарелите модели на разпространение на
книги и за това се случва друго нещо и който иска(а това може да ме радва, че е
провокиран интереса)винаги може да издири начин….а ако случайно не успее може
да се свърже с мен и просто да заяви, каквото поиска…)
А
може би това е свързано с модел на мислене, който по някога механично
игнорираме и пренебрегваме. За това направете своя избор когато поискате, но не
ми казвайте, че нямате избор, защото не е така.
„Едно от най-големите
изисквания на Бог за трайния успех е да научи човека, който го притежава. Да го
научи за него самия и да му позволи да допринесе за света с онова, с което е благословен.“
