Ние искаме да сме щастливи. Всеки и на всякъде иска да задържи
щастието. По принцип правим всичко, което сме прочели от експертите, от книгите
и филмите, но не сме постоянно щастливи. Това, което искаме най-много и
прекарваме много време в опити да сме щастливи-практически в повечето пъти си
губим времето.
Ние човешките същества сме
забележителни същества. Ние можем да
направим наистина всичко, което поискаме. Защо не и трайно да сме щастливи?
Защо има такова разминаване от желанието ни за щастие до делата ни-защо се
разминават така?
Какво е това щастие? Дали е
постижимо и надеждно ли е то?
Първо при най-малката промяна
на обстоятелствата в нашия живот се променя и самото ни щастие. В мигът когато
се появят неприятните усещания в нашето нестабилно състояние щастието се
губи. Ние непрекъснато се лутаме като
махало-ту сме
щастливи ту не сме.
Колкото и да полагаме усилия да
сме щастливи не се получава, защото това не е нещо, което може да дойде от вън.
Целта да сме щастливи в този живот е погрешна. Щастието не разчита на нашата способност да контролираме
обстоятелствата и не се интересува, колко ни е трудно когато правим своите опити. Нищо не остава
същото. Винаги всичко е в един поток и нещата се движат. Би трябвало да сме благодарни, когато
щастието е тук при нас-въпреки, че понякога не сме. Нормалния живот не е лесен
за никого. Защо трябва да очакваме да бъдем щастливи през цялото време? Тази
огромна глупост най-често ни води до поредното страдание.
Ние прекарваме много време със
своето въображение, като си представяме трайното щастие. Смяна на фокуса води
до първото ниво на промяна. Понякога тайната на благосъстоянието е нелогична за
разума. Може би било добре да оставим това, което се случва вътре в нас и да не
правим нищо. Да не го съдим, да не правим опити да го променяме и да не се
идентифицираме с него, защото това показва кое сме били, а не кои сме всъщност.
Позволете на вашите чувства и мисли и на всичко онова, което иска да се случи
вътре във вас без да го обръщате в неполезна история, а да му се насладите,
както вашия собствен живот. Когато се
впуснем към постигането на определена цел в живота си ние откриваме пътя към
своето благополучие, а ако нямаме към какво да се стремим е много страшно.
Само когато живота ни има цел
има и щастие а от там и благополучие. Нито едното не може да прескочи другите
вътрешни усещания, защото така е устроена вселената. Няма, как да искаш, а да
не си дал.
