След като Стефан Монев гостува в книгата ми „Христо от Лясковец и Приятели” той реши да ми върне жеста и ме помоли да напиша своето
лично послание в знак на благодарност към моя Бог.
Здравейте, аз съм Христо от
Лясковец и съм щастлив да напиша първото писмо в знак на благодарност към моя
Бог.
Когато бях дете бях толкова
настроен срещу света, че ми идеше да изчезна от него. Някак не се вписвах още
тогава с тия „нормално порядки” и понеже съм непреклонен реших, че никой не
иска да ми е нито приятел нито да ме обича. Дете с непреклонно негативно
поведение към живота си въобще. Дори се прокрадваха мисли от типа: „Ако умра
няма да липсвам на никого”.
Да може би е стряскащо всичко
това, но това бях аз…Сякаш са ме родили на сила и всичко си мислих, че трябва
да се боря за да продължа…
В шести клас дойде
колуминацията на всичко и както бях не добро дете ме оставиха в същия клас да
повтарям. Може би това беше голям срам за родителите ми, но се случи.
Преместиха ме в едно село да завърша поне основното си образование, а дори не виждах
смисъл от това училище. Но там сякаш след смяната на обстановката се случи
нещо. Може би влязох в” пубертета” и нещата взеха да се променят. От лошо
ученик станах добър и от отрицателно мислещ човек преминах към положителното.
Може би дойде времето да се случи всичко… Започнах да чета философска
литература и книги, като „Излекувай живота си” когато бях на 16-17г. Нещо взе
да се случва и както старите хора казваха „Ще му дойде акъла в главата” е може
би дойде…
Още на 11 годишна възраст си водих нещо като дневник, но той по скоро е свързан с разочарованията ми с момичетата и се превръщаше в лексикон от колкото в дневник, но…
Още на 11 годишна възраст си водих нещо като дневник, но той по скоро е свързан с разочарованията ми с момичетата и се превръщаше в лексикон от колкото в дневник, но…
Времето си мина и увлеченията
ми по бойните изкуства, фитнеса, рисуването и йога не ми даваха мира-все исках
да тренирам. Отдалечаването от учебната среда ме направи отличник в училище,
което не знам, как точно стана, но бях благодарен за тази дисциплина, която си
бях прихванал. Това още учителката ми в първи курс ме попита, от къде идва
всичко, защото аз бях единствения ученик, който го изпитваха писмено-защото се
срамувах да говоря пред хора. Сякаш винаги когато трябваше да говоря пред хора
някой искаше от мен да изляза от пещерата си- а това беше немислимо за мен.
Пишех и така ми се поставяха оценки. Отговорих и, че чета такава литература от
няколко години и тренирам бойни изкуства. Не разбрах, какво ми каза с думите:
„Трябва да продължиш с писането си-пишеш много добре и увлекателно”. Не обърнах
внимание и продължих да си водя записки. Завърших училище и ме пратиха на
граница в казармата. Там отново се „увълчих” и ме заля желанието за
отмъщение…/просто така/. Уволних се 1999г. а 2000г. започнах да пиша по
„сериозно” и така се обособи първата ми книга, която още не е видяла бял свят и
започнах да практикувам йога. Така се запознах с г-н Венцислав Евтимов дуаена
на йога в България. Благодарих хиляди пъти за тези паметни срещи с тази светла
личност в живота ми.
Смених хиляди работни места, но
не спрях са пиша. Така почти всяка година имах изписана книга, но не и
издадена. Започнах да питам тук-там как става всичко с книгите и веднага
срещнах „разбиране”от печатници и издателства-не можем да те издаваме, защото
си нов „автор”. Така стигнах и до отказа и на Националната библиотека. Години
на ред разсъждавах над това, че то така по тази логика никога няма да видя бял
свят, значи ще търсим и чакаме подходящия миг. Озъртах се за идея и муза и така
се нанизаха 10 книги-Стая-205/книга за Свободата и Нещата които ни движат към
нея/-(тя е десетата). Сякаш тя беше преломния момент да напиша и да получа една
вечер въпросният имейл в пощата си от хора с който работя сега. Появи се човек,
който пък подава ръка на автори да си издават книгите без да се вълнува от това
дали е нов или стар автор или т.н. Ами просто станаха нещата веднага и аз като
не виждал сякаш започнах да издавам в pechatnaknigi.com. Нещата ставаха все по-добре и по-добре. Щом
разбрах това си отдъхнах с думите: Все пак Христо
от Лясковец няма да остане не известен автор. Малко след това книгите ми започнаха да се
превеждат и на други езици. И така заваляха интервюта към мен, а аз дори се
питах на моменти, какво става и то къде научават хората за мен. Създадох и
сайт, който човека на когото разчитах-затри, защото все не му стигаха парите. И
за това му благодаря много, защото си създадох чисто нов сайт с гонещи вече 20.000 посещения. www.floransmedia.blogspod.com
Аз съм човек, който сам си
прави маркетинга, защото слуша само вътрешния си навигатор, който е свързан
направо с Бог и не се съобразявам с други решения. Продава, подарява и предлага
своя продукт. Някой от книгите ми бъркат толкова дълбоко в невидимите рани,
други разплакват, в трети читателя намира нещо сходно от нея и се припознава и
така намира своето решение за своя път. Някой от книгите са написани в актуално
сегашно време и когато и да се четат сякаш са актуални и сега.
Най-фрапантното е, че останах
без приятели, защото нямам нужда от такива, който да ми казват какво мога и
немога да направя според техните представи. По-добре сам от колкото с когото и
да било. А и аз никога не съм сам, защото общувам с Бог, както си искам. Много
хора явно усетиха мирът в мен, макар, че само една жена ме разсърди доста
сериозно, защото и го позволих, но това е друга тема. Отдръпнах се целенасочено
от света и с помощта на енергията работя дори от разстояние сега. Забравих да
кажа, че още докато бях дете се увлякох по масажите, но ето днес вече 17 години
правя това и за това не се чувствам само писател. Правя освен масаж на тялото а
и на душата. Но писането ми взема много връх и така съм заредил всяка творба с
толкова много енергия, че не се усетих кога написах 16-сет книги а сега съм започнал
и 17 и 18 книга.
Благодаря на всички, който
казаха „не” в живота ми, на тези, който допринесоха за моето разпространение като
автор и човек и на всички, с който ми предстои за де срещна и запозная.
Преди няколко години когато за
първи път гледах филма на Луиз Хей
„Излекувай живота си” там в началото имаше една фраза: „Щастливите хора
са толкова досадни”. Ми може би имат право, защото едно е да се усмихваш дори
когато не ти е до това, но все пак да даваш от себе си.
На прага на христовата възраст се
оказах създател на много книги, масло от Джоджен и още няколко неща за който ще
споделям с времето-не веднага. Благодаря на Бог за прекрасния си живот, за
всички безмълвни уроци, който ми даде, защото само и единствено приемам
житейските уроци. Благодаря за прекрасната природа в която живея, за прекрасния
град в който творя и каня своите гости в него. Благодаря на хората от
печатницата с които работя и благодарение на техния труд моите книги достигат
до всяка точка на света. Благодаря на всички читатели на блога ми, който не
познавам, но това не ме притеснява ни най-малко.
И най-вече благодаря на Стефан
Монев, че ми даде възможност да напиша благодарственото си писмо към моя Бог и
да му благодаря още веднъж в писмен вид…въпреки, че той знае това.
Благодаря ти-приятелю!!!
