ЗА ЧАШИТЕ, ЛЮБОВТА И ОЩЕ НЕЩО…..
Тази Коледа получих невероятен
подарък – две красиви чаши за кафе – фина ювелирна изработка, само за ценители!
Бяха като две късчета самородно злато – топлият им блясък и шарките им в медно
и прасковено сладко сгряваха очите и душата ми. Едната от чашките грижливо
поставих във витрината, редом с всичките си скъпоценни съдинки, предназначени
за „специални случаи”. Другата измих с нетърпение и напълних до горе с ароматно
кафе. Отпих с наслада първата си глътка и с нея сякаш поставих началото на една
красива любовна история между мен и моята любима чаша за кафе. С нея започвах
утрото си, целувах порцелановото й ръбче, докато правех планове за деня,
мечтаех или просто се наслаждавах на своето сладко нищоправене, с което крадях
мигове на благодат и хармония от безмилостната настоятелност на протяжните
делници. Странно как формата на тази чашка се беше сраснала с ръката ми!
Неизменното й присъствие ми даваше чувство на завършеност и често се превръщаше
в опорна точка на разпилените ми и безредно щъкащи мисли. Така ден след ден….
седмица след седмица…. месец след месец….. Чашката се понащърби, блясъкът й
някак избледня, полировката й се издраска, но тя неизменно си оставаше моята
любима чаша за кафе… до денят, в който за пореден път реших да почистя
витрините. Извадих всичките си кристални, керамични, порцеланови и всякакви
подобни „съкровища”, измих ги старателно и започнах да ги лъскам грижливо.
Докато подреждах съдинките една до друга с учудване открих, че без да искам до
красивата, още неупотребявана чашка за кафе бях поставила нейната поочукана и
поовехтяла сестричка – точно в самия край на масата. Оглеждах ги съсредоточено
и някак с тъга откривах щетите, които моята страст към кафето беше нанесла на
любимата ми чашка. В този миг в кухнята влетя малката ми дъщеричка, помете като
хала завесите, повлече след себе си покривката на кухненската маса и само след
миг се закова на място, стъписана от рядък остър звук – двете чашки се бяха
разбили на безброй парченца и блестяха като малки звезди върху кухненския под.
Приклекнах. Пред очите ми се смесваха късчетата на чашките, но аз безпогрешно
можех да позная кое парченце на коя принадлежи. Взех едно в ръката си –
лъскаво, полирано но някак студено и далечно. Взех друго – поочукано,
издраскано, но напоено с аромата на кафе и попило топлината на ръката ми.
Замислих се. Нима ние, хората,
не правим същото със сърцата си?! Някои от нас ги пазят грижливо във витрината
на собственото си Самолюбие и Егоизъм – далече от често рушащата сила на
Любовта и Себеотдаването. Други ежедневно ги препълват с ароматния еликсир и се
наслаждават на всяка глътка, на всяко докосване, дори и това да отнема от
блясъка и целостта им! Някой ден всички ние ще се разбием на безброй парченца,
освобождавайки душите си от тежестта на тленните им окови. И в този миг
щастливи ще са тези, които са напоени с аромата на Любовта, а не тези, които
никога не са я вкусвали! И какво от това, че са останали бляскави до края си,
щом никога не са разбрали какво е да са ПЪЛНИ?!
УМЕНИЕТО ДА ОБИЧАМЕ
Често ние, хората, се питаме
умеем ли да Обичаме?! Всъщност под понятието Обичане разбираме много и различни
неща. Привързаност, потребност, близост, споделеност, интимност, съвместимост,
сходства……списъкът може да бъде продължен до безкрай…. Да, всичко това по един
или друг начин е част от същността на Любовта, но то далеч не я изчерпва и
наличието му не гарантира, че чувството, което изпитваме към определен човек е
Любов. Любовта е Посвещение, Отдаване, Безрезервна Вяра, Безкористна Грижа,
безусловна Обич!!!! Любовта не изисква, не претендира, не моли, не проси, не
обсебва, не оковава, не притиска, не досажда, не наранява, не парадира, не
ограбва, не насилва, не сплетничи, не светотатства, не проклина....... Малцина
умеят да обичат така, малцина са учещите се да обичат така, много са тези,
които се отказват да израстват и с това се отказват от шанса си да познаят
Любовта!!! Повечето прояви на любов са егоистични, обсебващи, премерени и имат
за цел нашето лично добруване и благо!!! Когато съумеем да превърнем щастието на
обичания от нас човек в свое щастие, когато приемем болката му за своя болка,
когато най – голямата ни радост и удовлетворение е да даваме, и да даваме, и да
даваме, без да очакваме нищо в замяна, само тогава ще можем да кажем със
сигурност, че сме се научили да обичаме…… Достигнали това ниво, ние няма да
бъдем ранявани от чуждото неразбиране, обиди, потъпкване, омаловажаване и
присмех, които често получаваме в отговор на любовта, която даряваме!!! Ще
продължим напред с вярата, че сме направили света малко по – добър, и сме
посели у тези закоравели души невидимите семенца на Любовта, които някой ден
може и да покълнат, ако се намери някой да разрови пръста на душите им и да я
напои с живителната влага на своята обич!!! Пътят ни е осеян с хора, които не
умеят да обичат!!! Понякога ни се струва, че пропиляваме на дребно Любовта си,
че даряваме нейните безценни диаманти на слепци, които ги вземат за обикновени
стъкълца и ги изхвърлят на първото срещнато бунище!!! Но дори не подозираме, че
така се доближаваме до Истинският, Безценният и Единственият човек, който
съдбата ни е отредила!!! И той като нас дълго се е учил да обича по правилния
начин – без да иска, да претендира, да натрапва любовта си!!!! И той е раздавал
себе си безусловно и без остатък…и все пак е останало толкова много за даване
още!!! В един красив ден, който с нищо не подсказва колко специален ще е, този
човек влиза в живота ни, или ние влизаме в неговия!!! Срещата е като
Преоткриване, като Пробуждане, като Прераждане….. Всичко се случва съвсем естествено,
като ефирен танц, като полъх на пеперудени криле, като нежен летен бриз……Две
души се сливат в едно, две сърца забиват в едно, две тела се стопяват в
едно…..няма граници, врати, бариери, стени…….И всеки дава, така както винаги е
давал – безрезервно, безгранично и без да очаква нищо в замяна…и в даването
открива Щастието…..но получава изобилие от всичко онова, което така щедро е
раздавал……И се чувства цялостен, хармоничен, пълен и завършен, защото е открил
Същността на Любовта!!!!
Ако още не сте получили този
дар, не винете Съдбата, нито Бог, нито Вездесъщите Сили, които управляват света
на човеците!!! Погледнете в себе си и потърсете вината някъде там!!!! Ако тази
Любов още не ви е споходила, със сигурност още не сте дорасли за нея, и ако ви
бъде дадена, няма нито да я оцените, нито да съумеете да я задържите дълго до
себе си….А може би тя вече ви е срещнала, но вие, слепи за нея, сте я
подминали, само защото не сте дорасли да я разпознаете!!! Нека това да не ви
звучи като обреченост, защото за всеки от нас има по едно искрено и истинско
Обещание да бъдем щастливи!!! От нас се иска обаче да заслужим това щастие с
много труд и непресъхващата жажда да вървим напред и нагоре!!!! И не забравяйте
– ИМА НАДЕЖДА ЗА ВСЕКИ ОТ НАС!!! ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА!!!
ПРИКАЗКА ЗА ДУШАТА
Всичко е вътре в нас – болката
и радостта, грехът и прошката, глупостта и мъдростта, познанието и неговата
липса!!! Всичко това пълни душата ни, като разхвърляни безредно части на
огромен и шарен пъзел. Цял живот пренареждаме парченцата. Объркваме се, неумело
разменяме местата на чaстичките,
а изпод ръцете ни се ражда една такава странна и базмислена шарaния, непонятна дори и за самите нас.
Отчайваме се. Губим вяра. Понякога ни се струва, че това съвсем не е нашият
пъзел. Вярваме си, че когато Бог е раздавал кутиите, случайно е разменил нашата
с нечия чужда. Понякога сме убедени, че някой нарочно е скрил частички от
пъзела ни или ги е подменил с други, за да ни обърка...
Истината е, че всичко е вътре в
нас! Наше е правото да гледаме на пъзела от собствената си представа за него.
Реденето му изисква умения, но и търпение да ги получим, грешейки по пътя към
Познанието. Дисхармонията всъщност е особена форма на хармония, която провокира
стремежа ни към промяна. Обърканият или неправилно подреден пъзел вероятно е
една уникална и странна картина, която е понятна само за самите нас и би могла
да донесе наслада само на хора с нашето светоусещане.
И...всъщност кой знае как
трябва да изглежда нареден нашият пъзел?! Кой би могъл да дръзне да знае онова,
което знае единствено Бог на небето и вътре в нас?! Той рисува уникални
картини, а после ги разбива на хиляди парченца и ни праща на Земята, за да ги
подредим. Скрепим ли частичките, значи сме научили кармичните си уроци,
изпълнили сме своята собствена мисия на този свят. Остава ни само дългото
сбогуване и завръщането към изконното начало. А нашата картина ще стане част от
божествената колекция и ще допълни красотата на Всемира, оставайки си
неповторима и неповторена, какъвто е всеки човешки живот!!!
